— И ето че дойде. Корженевски кимна.
— Той не размахва обвинително пръст. Дори изглежда щастлив, че се е върнал. Но въпреки това ме плаши. Оказва се, че носим огромна отговорност. — Корженевски втренчи поглед в Олми. — Можеш ли да откажеш на молбата за помощ?
Олми поклати машинално глава. Дължеше на Инженера много повече, отколкото би могъл да направи някога за него — дори и ако пожертва живота си. Корженевски бе извършил революция в света на Олми, разтворил бе пред него нови, невъобразими хоризонти.
— Винаги на вашите услуги, сер — промърмори той.
— В близките месеци, може би дори още днес, ако намеря подходящ момент — и ако Мирски съумее да изложи историята си пред Възела също толкова впечатляващо, колкото го направи с нас, — възнамерявам да препоръчам отварянето на Пътя.
Олми го гледаше с крива, иронична усмивка.
— Да, зная — кимна Корженевски. — Ще срещна яростна опозиция по този въпрос.
Изглежда, никой вече не си даваше сметка за истинското състояние на нещата — дори и неговият учител. Олми сметна, че мигът не е подходящ, за да го поправя. Но все пак не се сдържа да сложи, макар и предпазливо, пръст в раната.
— Нали не бъркам, ако кажа, че намираш този обрат за крайно неприятен?
— Свързан е с предостатъчно вълнения и предизвикателства — отвърна Корженевски, — както и с мъдрост. А аз открай време държа на мъдростта.
— Кой от нас не се бои от последствията? — прекъсна го Олми.
Ланиер и Мирски се приближиха откъм асансьора. Мирски ускори крачка, усмихна се и протегна ръка на Олми.
— Не се познаваме — рече той. Ръкостискането му беше съвсем човешко. Топло. — Зная, че сте човек на дълга.
Олми трепна, смутен от странното встъпление в разговора. Мирски го разглеждаше мълчаливо. „Кого ли вижда всъщност?“ — помисли си Олми.
— Надявам се, че сте наясно с проблемите — добави Мирски.
Олми се поколеба, после каза:
— Само с някои… и донякъде. Мирски кимна.
— Не се излъгах в очакванията си за вас. Сега вече мога да се срещна с останалите — добави той. — Предполагам, че всички горят от нетърпение. — Той се обърна неочаквано и пое към залата. Едва сега Олми погледна Ланиер.
— Как си? Жена ти как е?
— Добре е, работи по някакъв проект…
— Току-що пристигна в Шишарк — осведоми ги Корженевски. — Работят заедно със сера Рам Кикура.
— Няма ли да ме изслуша най-после Възелът? — попита Мирски, който се беше върнал при тях. — Не мога да се успокоя! Вълнувам се — представяте ли си?
— Не — отвърна с нисък глас Корженевски. Мирски отново спря пред Олми.
— Вие смятате, че джартите отново ще бъдат ваши врагове — изрече той. — Освен това подозирате, че този път няма да са сами. Знаете, че талситяните са били техни съюзници преди — и че могат да станат отново. Вие работите върху този проблем, нали? Точно това очаквах от вас — завърши той и изгледа многозначително Олми.
— Същият ли е? — попита Олми Ланиер, след като Мирски стигна противоположния край на помещението. — Да и не — отвърна Ланиер. — Той не е човек. Корженевски се засмя.
— Това факт ли е, или само предположение?
Ланиер прехапа устни.
— Не може да е човек. Не и след всичко, което е преживял. Освен това не ни казва цялата истина. Не зная защо.
— А той знае ли дали ще успее? — попита Олми.
— Не. Мисля, че не знае. — Ланиер се огледа замислено. — Никога не съм срещал някой като него. Трябва да си призная, че малко му завиждам.
— Не е зле да сме по-предпазливи в преценките си — намеси се сухо Корженевски. — С този ангел, който кръжи наоколо.
Мирски отново изникна край тях.
— Нервен съм! Не съм се чувствал така от… от много време! Толкова е вълнуващо!
Корженевски го погледна навъсено.
— Наистина ли не ви интересува? — попита го той.
— Простете? — Мирски, спря и погледна учудено Инженера.
— Принудени сме… принуден съм да взема решение, което се опитвам да отложа вече четиридесет години! Ако отново поведем война с джартите, резултатът може да е катастрофален — да загубим всичко. — Той се намръщи.
— Дори Земята.
— Нямате представа колко много ме интересува — отвърна Мирски. — Заложено е много повече от Земята.
Но Корженевски нямаше намерение да се предава толкова лесно.
— Сер Мирски, не зная дали сте ангел, но съм сигурен, че не давате пукната пара за кожите ни.