Корженевски се поклони хладно.
— Отправих молбата си неохотно, под тежестта на неизбежните обстоятелства — заяви невъзмутимо той. — Това, предполагам, беше очевидно за всички,
— Ако питате мен, целият Възел се нуждае от един освежаващ талситов сеанс — отвърна Фарен Сидиом, притиснал с пръст точката между очите си, президентът погледна равнодушно Ланиер, после премести очи към Мирски. — Може и да имаме някои ограничения… но Хексамонът се смята за доста напреднало общество. Ето защо ми е трудно да повярвам, че работата ни би могла да доведе до подобни катастрофални последствия в далечното бъдеще.
— Намирате се на кръстопът — вметна Мирски,
— Така твърдите вие. Но ние също не сме пълни невежи. Помня например дребната измама, до която прибягна сер Олми преди години, когато ни върна Инженера. Той винаги е служел вярно на надеритската идея. Дали и това не е някоя измама, добре замислена манипулация?
— Правдивостта на моя разказ е повече от очевидна — заяви Мирски.
— Не толкова очевидна за някой, прекарал последните десет години в борба с различни защитници на отварянето на Пътя, Борба, в която изцяло бях подкрепян от Инженера. Нещо, което ми е трудно да си представя сега.
Ланиер преглътна мъчително.
— Мога ли да седна? — попита той.
— Но разбира се — разпери ръце Силиом. — От раздразнение забравих маниерите си. — Президентът инструктира декора да създаде кресла за Ланиер и останалите, — Чака ни дълъг разговор — обърна се той отново към Корженевски. — Аз съм прагматичен човек. Толкова прагматичен, колкото може да е един политик, ръководещ нация от мечтатели и идеалисти. Поне за такъв се смята Хексамонът от векове насам. Но освен това ние сме хора твърдоглави, силни, и волеви. Веднъж вече посрещ-нахме предизвикатедството на Пътя. Но едва не изгубихме войната с джартите, а сега те са разполагали с десети-летия, за да усъвършенстват тактиката си. Никой от нас не си прави илюзията, че джартите са напуснали Пътя, нали? Ланиер беше единственият, който не изрази съгласието си. Чувстваше се като джудже сред гиганти. Отново го споходи неприятната мисъл, че е излишен. — Разбирате ли объркването ми? — обърна се Фарен Силийм към Корженевски. — Да, напълно, сер президент.
— Тогава изяснете ми едно нещо. Твърдите, че са ви убедили да защитавате тази идея. Но можете ли да се закълнете тук, пред мен, в името на Добрия човек, Звездите, Съдбата и Светия Дух, че не сте въвлечен в някой гнусен замисъл за отваряне на Пътя и цялата тази история не е някоя долна машинация?
Няколко секунди Корженевски разглежда мълчаливо мрачното лице на президента. Сетне кимна. — Да, сер, кълна се.
— Съжалявам, че поисках това от вас. Но трябва да съм абсолютно сигурен. И никога не сте предполагали, че Мирски или някой друг може да се завърне?
— Напротив — имах известни предположения. Трудно е да се каже обаче, че вярвах в тях.
— Значи сте убеден, че Пътят представлява заплаха за някого?
— Не точно заплаха — намеси се Мирски. — По-скоро пречка.
— Каквото и да е. Убеден ли сте? — Президентът не откъсваше поглед от Корженевски.
— Да.
— Давате ли си сметка, че значителна част от членовете на Възела ви вярват безпрекословно и че бихте могли с лека ръка да изгубите доверието им? Всеки знае, че сте отдали значителна част от живота и силите си за създаването на машините в Шеста кухина. Вероятно изпитвате гордост при мисълта, че вашето откритие е променило съществено историята на Шишарк. Съвсем разбираемо е, ако се чувствате до известна степен забравен след възкресяването ви и след Разделянето. И все пак лично аз не вярвам, че толкова лесно бихте се съюзили с неогешелистите. — Малко поуспокоен, президентът разпери ръце към останалите и седна, — Сер Олми, ако отворим Пътя, чака ли ни нова война с джартите?
— Мисля, че да.
„Ето, това е“ — помисли си Ланиер,
— Сер Мирски, ако не отворим Пътя и по този начин не преустановим съществуването му от нашата страна, ще попречим ли на благородните намерения, които движат нашите далечни потомци?
— Не само наши, но и на всички разумни същества във вселената. Отговорът е да.
Фарен Силиом се облегна в креслото и притвори очи.
— Да си призная, все още ми се мяркат някои от образите, които така живо представихте одеве. Сигурен съм, че и другите участници се чувстват така, — Той се намръщи, — Гласуването ще е доста затегнато. Вероятно ще е необходимо пълно мнозинство. Наясно ли сте с всички тези проблеми?