Мирски поклати глава.
— Ще ви запозная поне с част от тях. Първо — нашата обществена система се отличава съществено от тази на Земята. При вземане на подобни важни решения гласуват всички граждани — не само телесните представители, но и тези в Градската памет. За подготовката ще са ни нужни няколко месеца. Всеки от обитателите на паметта ще трябва да създаде свой частичен, който да го представя в mens publica. Частичните постепенно се обединяват в една обща, монолитна маса, която има право да гласува за не повече от две до три секунди, макар по закон времето за обмисляне на вота да е значително по-дълго. При необходимост гражданите могат да подменят частичните си в рамките на един ден, с цел отразяване на евентуални промени в позицията им. Това естествено е само техническата страна. В политически аспект отварянето на Пътя само за да бъде унищожен от нашия край, създава сериозни проблеми с всички противници на една нова война с джартите. Да не говорим за малцинството, което настоява Хексамонът отново да окупира Пътя. Освен това едва ли можем да се съмняваме, че джартите ще възпрепятстват всякакви наши усилия в тази насока. В края на краищата, те са заложили далеч повече на Пътя, отколкото ние. Прав ли съм, сер Олми?
— Да.
Фарен Силиом скръсти ръце.
— Не зная как ще погледнат на въпроса нашите земни съграждани. И дали въобще ще са в състояние да преценят важността му в този момент. За повечето от тях Пътят е само някаква мъглява физическа концепция и нищо повече. Земните все още нямат пряк достъп до библиотеките и Градската памет. Подозирам обаче, че неогешелистите ще предизвикат вълнения и дори ще настояват Земята да не участва в гласуването… А това ще е крайно неприятно.
— Земните сенатори ще се борят със зъби и нокти — кимна Ланиер.
— Доколкото познавам настроенията в Хексамона — продължи президентът, — силите на поддръжниците и противниците на отварянето ще са приблизително равни. Въпреки очевидното надмощие на неогешелистите през последните години във Възела. Но защо ви занимавам с всичко това? Тези проблеми са повече мои, отколкото ваши. От друга страна, именно вие ми ги създадохте, така че няма какво да ви щадя. Все някой ден ще трябва да пуснем духа от бутилката и никой не може да се обзаложи какъв ще е изходът…
Фарен Силиом се надигна, но пиктира към останалите знак да почакат още малко.
— Господа, моля за още няколко минутки от времето ви. Сер Мирски, поканил съм един ваш стар приятел и очаквам всеки момент да се присъедини към нас. Навремето, преди Разделянето и всички останали събития, двамата сте били добри приятели, колеги по служба от армията на Съветския съюз… преди Смъртта. След Разделянето той се е завърнал на Земята и досега живее там.
Мирски кимна. Изглеждаше заинтригуван. Ланиер се помъчи да си припомни някой от оцелелите руснаци, които навремето работеха с Мирски. Имаше един, с птиче лице, ах да, злобният замполит Белозерски… увереният, но вечно тъжен Виелгорски, старши инженерът Притикин.
Над вратата блесна предупредителен сигнал.
— Господа — обяви тържествено президентът, — позволете да ви представя сер Виктор Гарабедян.
„Сигурно смята, че ще уличи Мирски в измама“ — помисли си Ланиер.
В стаята влезе Гарабедян, побелял, отслабнал, леко прегърбен. Ръцете му бяха покрити със страшни белези. Очите му бяха подпухнали, с провиснали клепачи. Ланиер веднага разпозна симптомите. Радиационно поражение, лекувано с прекомерни талситови сеанси… сигурно е правил опит да проникне на територията на някогашния Съветски съюз,
Гарабедян огледа присъстващите. Изглежда, не беше предупреден за срещата. Когато зърна Мирски, в очите му блеснаха пламъчета и устата му се изкриви в иронична усмивка. Мирски изглеждаше поразен.
— Другарю генерал — рече Гарабедян.
Мирски се надигна и приближи стареца. Двамата постояха така за миг, после Мирски разпери ръце и го прегърна.
— Какво е станало с теб, Виктор? — попита той на руски, като разглеждаше прегърбения Гарабедян.
— Дълга история. Очаквах да срещна старец… като мен. Не ме предупредиха, че ще изглеждаш така. Виждам, и сер Ланиер е тук.
— Необходими ни бяха няколко часа, за да открием сер Гарабедян — съобщи им Фарен Силиом.
— Живея колкото се може по-близо до Армения — разказваше Гарабедян на Мирски. — След няколко години родината ми ще бъде почистена напълно и тогава смятам да се завърна. Работех като милиционер в Съветските възстановителни сили… а после воювах на страната на Арменския фронт за освобождение срещу Хексамона. Не беше кой знае каква война. Все едно децата да се нахвърлят с тояги срещу своите учители и лекари. Когато и това свърши, станах фермер. А вие къде бяхте, другарю генерал?