Алистър Рейнолдс
Вековен дъжд
На Жозет
Едно
Реката, течаща мудно под Пон дьо ла Конкорд, бе равна и сива като износен линолеум. Беше октомври и властите взимаха обичайните периодични мерки срещу контрабандата. В настоящия момент неочаквано изникналият пропускателен пункт беше разположен в далечния край на моста и успяваше да задръсти движението чак до десния бряг.
— Едно нещо така и не успях да си изясня — обади се Кюстин. — Ние музиканти, които допълват доходите си с малко детективска работа ли сме, или обратното?
Флойд хвърли бърз поглед в огледалото за задно виждане:
— А ти кое предпочиташ?
— Мисля, че най-много би ми харесало, ако имах доходи, които не се нуждаеха от допълване.
— Доскоро се справяхме добре.
— Доскоро бяхме трио. А преди това квартет. Не знам дали причината е в мен, но ми се струва, че забелязвам определена тенденция.
Флойд включи матиса1 на скорост и внимателно придвижи колата малко по-напред в опашката:
— От нас се иска само да задържим положението, докато тя се върне.
— Което никога няма да се случи — рече Кюстин. — Когато се качи на онзи влак, тя си тръгна завинаги. И дори това, че й пазиш мястото отпред в тази кола, не може да промени факта.
— Мястото си е нейно.
— Няма я. — Кюстин въздъхна. — Това е проблемът с таланта: рано или късно го забелязва и някой друг. — Големият французин порови из джоба на сакото си. — Ето. Покажи на добрия човек документите ми.
Флойд пое пожълтелия паспорт и го остави на таблото редом със своя. Когато най-после достигнаха пропускателния пункт, часовият прехвърли набързо документите на Флойд и му ги подаде, без да каже дума. После си отбеляза с палец една страница в паспорта на Кюстин и се наведе, за да огледа хубаво задната част на матиса.
— По работа ли, мосю?
— Много бих искал — отговори тихо Кюстин.
— Какво имате предвид?
— Има предвид, че търсехме работа — намеси се дружелюбно Флойд. — Но за нещастие така и не намерихме нищо подходящо.
— Каква работа?
— Музика — отвърна Флойд, като показа вътрешността на колата с ръка. — За това са инструментите.
Часовият заби дулото на щампования си автомат в платнения калъф на контрабаса:
— В тази щуротия ще се поберат доста цигари. Отбийте в зоната за инспекция.
Флойд отново пусна на скорост стария матис и го принуди да се заклати напред. Излезе от колоната и паркира над улея, където часовите претърсваха заподозрените превозни средства. От едната страна имаше раирана дървена барака. В нея дежурните се забавляваха с игра на карти и евтина порнография. През ниската каменна стена от другата страна се виждаше чакълестият вълнолом. Точно до стената имаше празен стол и импровизирана маса върху дървени магарета, покрита с плат.
— Говори колкото е възможно по-малко — каза Флойд на Кюстин.
Часовият с автомата се върна на мястото си точно когато върху покрива на колата почука друг:
— Изкарайте всичко и го сложете на масата.
Флойд и Кюстин извадиха калъфа от задната врата на матиса. Беше по-скоро неудобен, отколкото тежък и бе покрит с дълбоки драскотини и вдлъбнатини. Някоя и друга в повече едва ли щяха да бъдат от значение.
— Да го отворя ли? — попита Кюстин.
— Разбира се — отвърна часовият. — И махнете инструмента, ако обичате.
Кюстин се подчини. Извади контрабаса и го остави внимателно до калъфа. Така на масата не остана почти никакво място.
— Готово — каза той. — Можете да прегледате калъфа, ако мислите, че ми е хрумнала гениалната идея да скрия в него нещо друго освен инструмента.
— Не ме тревожи калъфът — отговори часовият. Той даде знак на един от колегите си, седнал на сгъваем стол непосредствено до бараката. Мъжът остави вестника, който четеше и взе кутията си с инструменти… очевидно беше някакъв вид инспектор. — Тези двамата съм ги виждал и преди — продължи часовият. — Постоянно минават напред и назад по моста, все едно е на път да излезе от мода. Човек започва да си задава въпроси, не мислиш ли?
Инспекторът присви очи по посока на Кюстин:
— Този го познавам — рече накрая. — Работил си в полицията, нали? Беше някаква голяма клечка в Централното управление?
— Реших, че промяната в кариерата ще ми се отрази добре.
Флойд извади нова клечка за зъби от джоба на ризата си, пъхна я в уста и захапа колкото можеше по-здраво. Острият й край се впи в плътта му и успя да я разкървави.
1
„Матис“ е фирма, основана от Емил Матис (1880–1956), която произвеждала автомобили от 1910 до 1950 г. — Бел.ред.