След това разтвори една от картите и я разгърна нашироко пред себе си. Очакваше да види туристическа карта на Париж, или поне на Франция, но вместо това пред него стоеше карта на цяла Западна Европа, от Калининград на север до Букурещ на юг, от Париж на запад до Одеса на изток. Париж беше очертан с кръг, както и Берлин, и двете окръжности бяха свързани с идеално права черта със същото мастило. С трети кръг бе ограден Милано, който на свой ред също беше свързан с друга линия с Париж. В крайна сметка се бе получило приблизително подобие на буквата „L“, като в единия край беше Париж, а в края на дългата отсечка — Берлин. Над линиите беше писано със ситни цифри: „875“ над оста Париж-Берлин и „625“ над тази между Париж и Милано. Флойд предположи, че ставаше дума за разстоянията между градовете в километри вместо в мили.
Опита мастилото с нокът и удовлетворено установи, че не беше част от оригиналния печат на картата. Нямаше представа какво може да значи маркировката, но засега можеше да заключи, че Сюзан Уайт просто е планирала следващия етап от пътуването си, изчислявайки съответното разстояние между Париж и останалите два града, преди да реши накъде да се отправи. Що за турист обаче би се интересувал от тези разстояния с такава точност? Влаковете и дори аеропланите не се движеха по права линия, като се вземеше предвид политическата география на Европа. Дали пък тази малка подробност просто й беше убягнала?
Флойд сгъна картата и насочи вниманието си към останалите документи. Имаше напечатано на пишеща машина писмо от някой си Алтфелд. Хартията беше стандартна бланка с инициалите на индустриален концерн на име „Леярни Каспар“. Адресът беше някъде в Берлин, а писмото очевидно беше отговор на предишно запитване от страна на Сюзан Уайт. Извън тази информация обаче заекващият немски на Флойд не можеше да му каже нищо повече.
— Нищо тук не навява на мисълта за любовна кореспонденция — каза той.
— Тя ми даде още няколко инструкции — обясни Бланшар, — в случай че не се завърне. Каза, че сестра й може да се появи и да я потърси. Тогава трябвало да предам кутията на нея.
— Тревожела се е за нещо — каза Флойд. — Поне за това можем да бъдем сигурни.
— Все още не сте убеден, че е възможно да е била убита умишлено? Не сте ли нетърпелив да поемете случай с убийство? Ще ви платя за времето на разследването. Ако не откриете доказателства за насилствената й смърт, съм готов да приема заключенията ви.
— Не бих искал да пилея парите ви напразно — отговори Флойд. Кюстин му хвърли кос поглед, в който се четеше ясния въпрос дали не си е изгубил ума.
— Упълномощавам ви да ги пилеете.
Флойд натъпка документите обратно в ламаринената кутия:
— Защо просто не я задържите в себе си и не изчакате появата на сестрата?
— Защото всеки изминал ден ни отдалечава все повече от времето на смъртта й.
— При цялото им уважение, мосю, случаят наистина не е нещо, което би трябвало да ви тревожи чак толкова.
— Мисля, че е.
— Какво ви отговориха от полицията, като им показахте кутията? — попита Кюстин.
— Показах им я, но разбира се, не проявиха интерес. Както вече споменах, липсва им всякакво въображение.
— Смятате, че може да е била шпионин? — предположи Флойд.
— Мисълта ми е хрумвала. Не отричайте, че и вие си го помислихте.
— Наистина нямам представа какво да мисля — отвърна Флойд. — Знам обаче, че никога не вреди човек да подхожда към нещата без предразсъдъци.
— В такъв случай забравете предразсъдъците си и допуснете, че е била убита. В името на спомена за това прекрасно момиче съм длъжен да не оставя смъртта й да бъде забравена просто така. В сърцето си зная, че някой е отговорен, мосю Флойд. Освен това зная, че в този момент Клодет ме наблюдава и би била много разочарована, ако не изпълня задължението си по отношение на мадмоазел Уайт.
— Това е изключително почтено от ваша страна… — започна Флойд.
— Не става дума просто за почтеност — прекъсна го остро Бланшар. — Въпросът има и егоистична страна. Докато убиецът й не бъде разкрит, у наемателите ми винаги ще съществуват подозрения, че не е било нещастен случай.
— Но дори полицията не е направила подобно предположения.
— Предположенията няма нужда да се изказват на глас — обясни Бланшар. — Моля ви, вземете кутията и вижте къде ще ви отведе тя. Поговорете и с другите наематели… възможно най-дискретно, разбира се. Може да е разговаряла и с някой от тях. Е, споразумяхме ли се?