Флойд извади от джоба си една омачкана визитна картичка:
— Това са обичайните ми разноски. Тъй като става дума за разследване на убийство, ще се възползвам от услугите и на съдружника си. Което означава, че таксата се удвоява.
Бланшар взе визитката и я прибра в собствения си джоб, без дори да я погледне.
— Приемам условията ви. Естествено, за парите си очаквам незабавни резултати.
— По един или друг начин ще ги получите.
— Това ме устройва.
— Трябва да знам и какво ви е споменавала за сестра си.
— Тъкмо това е странното. До онзи последен разговор, когато ми предаде кутията, дори не беше споменавала за семейство.
— Описа ли я?
— Да, името й е Верити. Има руса коса, не червена… мадмоазел Уайт специално наблегна на този факт… но иначе е горе-долу със същото телосложение. — Бланшар постави ръце на облегалките на стола и се изправи на крака. — Поне в това отношение имаме късмет. Фотографирах я на Лоншан. — Той извади две снимки изпод една от совите над камината. — Можете да ги задържите.
— Това единствените ви копия ли са?
— Не, направих допълнителни, докато очаквах полицията да се заеме по-подробно със случая. Допусках, че биха ги поискали в хода на разследването, за да ги показват на свидетели.
Флойд разгледа една от снимките на Сюзан Уайт. Беше в цял ръст и я бе хванала, застанала с гръб към някакви перила, зад които се виждаше издълженото размазано петно на подминаващ кон. Придържаше малката си цилиндрична шапчица, сякаш вятърът всеки момент щеше да я отнесе. Смееше се, изглеждаше изненадана и щастлива. Не приличаше на човек, който щеше да намери смъртта си само няколко седмици по-късно.
— Беше привлекателна жена — каза Бланшар, докато се настаняваше обратно на мястото си. — Но едва ли има нужда да ви го казвам. Имаше най-прелестната червена коса: колко жалко, че не можете да я видите, прибрана под шапката. Обикновено носеше зелено. Винаги съм смятал, че червенокосите изглеждат добре в зелено, а вие?
— Няма как да зная — отговори Флойд.
Кюстин на свой ред изучи снимката:
— Доста добре. Всички в Америка ли са такива?
— Не и в Галвестън — отвърна Флойд.
До стаите, които американката бе обитавала по време на последните три месеца от живота си, водеха стълби, разделени от три площадки. Бланшар информира Флойд, че след инцидента в апартамента не е живял никой.
— Почти нищо не е пипано — прибави. — Проветрявано е, но освен това всичко е така, както го беше оставила. Дори леглото е оправено.
— Беше забележително подредена млада жена, за разлика от някои други наематели.
— Разбирам защо споменахте книгите — обади се Флойд. Дъските на пода поскърцваха, докато се придвижваше внимателно из стаята и разглеждаше колекцията на Сюзан Уайт. Книгите, списанията и вестниците заемаха всяка хоризонтална повърхност в стаята, включително и значителна част от пода. Само че бяха внимателно подредени и отделени едни от други, което навяваше на мисълта за стриктен и методичен подбор и съхранение, преди да бъдат изпратени по назначение. Припомни си описанието на Бланшар, как жената бе изчезнала в метростанцията с препълнения куфар, пресмятайки, че Сюзан Уайт вероятно беше правила поне по дузина курса всяка седмица, при положение че според думите на нейния хазаин колекцията й се бе променяла толкова често.
— Надявам се поне вие да забележите някаква идея зад всичко това. Признавам, че на мен ми убягва.
Флойд се наведе, за да разгледа по-подробно купчина грамофонни плочи.
— Тези бяха ли част от нещата, които събираше и изпращаше тя?
— Да. Можете да разгледате всичко.
Флойд прехвърли добре запазените плочи с надеждата по някакъв начин да добие представа за начина на мислене на жената, ала дори те бяха разнородни по съдържание, както и всичко наоколо. Имаше джаз — някои от записите притежаваше и самият той, също и един куп класически изпълнения, но останалата част от колекцията на пръв поглед беше събирана на напълно случаен принцип, без каквито и да било съображения за жанр или стойност.
— Е, значи е обичала музиката — коментира той.
— Само че никога не ги слушаше — каза Бланшар.
Флойд разгледа критично една от плочите — първо калъфа, след което и улея на самата тава. Напоследък пазарът беше наводнен с голямо количество контрабандни записи. За ненавикналото ухо звучаха приемливо, но бяха обида за всеки истински почитател на музиката. Носеха се слухове, че контрабандистите движеха операцията си от Париж и отпечатваха плочите в тайна работилница някъде в района. Тъй като веднъж или два пъти вече го бяха ужилвали с лошите дубликати, Флойд бързо се бе научил да ги надушва отдалеч. Беше очевидно, че доста от плочите на мъртвата жена бяха контрабандна стока, ала щом сама не ги беше слушала, вината си беше изцяло нейна.