— По-готов няма да бъда.
— Трябва да премина, Флойд. Надявам се късметът да не ти изневери.
— Всичко ще бъде наред — каза той. — Хайде, върви.
Тя се залюля неумело към сензора, като се държеше за перилата над него със здравата си ръка. Блестящата мембрана отначало се разтегли като парче гума, съпротивлявайки се на опита й да я пробие. Сетне я обгърна рязко, поглъщайки по-голямата част от тялото й, докато от нея не остана само темето, лакътят и токът на едната й обувка. Наоколо й се образуваха концентрични вълни, след което бе изчезнала напълно, а мембраната се изпъна с отскачане като трамплин. Флойд остана сам.
Пъхна пробно пръст през неподатливата повърхност на сензора и усети съвсем леко пощипване. Натисна по-силно. Пощипването се усили. Спря, извади пръста си и измъкна една клечка за зъби от джоба на ризата. Като държеше клечката за зъби за единия край, промуши другия през повърхността, докато отново не започна да изпитва любопитното пощипване. Извади клечката и я огледа изпитателно. Изглеждаше по абсолютно същия начин, а когато я пъхна в уста, вкусът й не се различаваше по нищо от този на всички останали, които бе дъвкал досега. Независимо от всичко обаче, нещо все пак го накара да я изхвърли.
Отново прободе сензора с пръст до основата на нокътя, без да обръща внимание на пощипването, докато все повече потъваше навътре като в мокра глина. Повърхността се изпъна навътре, докато не се образува вдлъбнатина, която на дълбочина достигаше до лакътя му. Изпитал внезапен страх, той прекрати натиска, преди мембраната да е захапала ръката му.
— Просто го направи — каза на висок глас и се хвърли през повърхността на сензора.
Флойд изхвърча от другата страна. Строполи се на купчина, като успя да удари бинтованата си глава в металния под. В продължение на цяла минута успяваше единствено да стои неподвижно, докато мозъкът му обработваше един по един множеството постъпващи сигнали за болка. Главата го болеше на мястото, където я бе ударил в пода. В устата му също имаше нетърпима болка, което означаваше, че навярно си бе прехапал езика или вътрешността на бузата. Долавяше болка в лактите и коленете си, както и откъм гърба, от мястото, върху което се бе стоварил напряко върху релсите. Ръката го болеше там, където детето я бе затиснало с обувката си, за да го прикове към земята. Не долавяше ужасяващата агония на ампутация обаче. Може и да беше изгубил пръст или два: това поне му звучеше правдоподобно. Ала когато успя да раздвижи ръце, всичките му пръсти изглежда си стояха по местата. Определено бяха натъртени и изранени, но пак щеше да свири поне на нещо, дори отсега нататък да му поверяваха само маракасите.
Той надигна глава и успя да отлепи тялото си от пода до седнало положение. Огледа се и откри Оже в един стол, отпусната и изтощена, но будна.
— Флойд? — каза тя. — Добре ли си?
— Отлично — отговори той, като потърка чело.
— Като мина през това нещо… как се почувства?
Флойд изплю един окървавен зъб и продължи:
— Странна работа. Сега съм тук с теб и ми се струва, че са изминали само две минути, откакто двамата стояхме от другата страна, но някаква част от мен е убедена, че не съм те виждал от половин живот насам.
— Значи с теб се случи — каза Оже. — Онова, което никога не се случи на мен. Застигна те още при първото преминаване. — Звучеше едновременно впечатлена и изпълнена със завист.
— Спомням си само — обясни Флойд, — че се чувствах като направен от стъкло, а през мен преминаваше светлина. Сякаш висях в лъча й в продължение на цяла вечност. Питах се дали някога ще има край.
— Друга част от мен обаче, нямаше желание да си тръгва. Видях… цветове, цветове, каквито никога не съм подозирал, че съществуват. След което изведнъж всичко приключи. Открих, че лежа тук с разранена уста. Знаеш ли, ако успееш да консервираш това усещане… — Той успя някак да свие скромно рамене. — Явно проклетията не е чак толкова придирчива в края на краищата.
— Усети ли нечий ум? Може би повече от един?
— Чувствах се съвсем нищожен и деликатен, като нещо, гледано през микроскоп.
— Беше експеримент — произнесе безизразно Оже. — Никой като теб не е преминавал през сензора. Досега не го бяхме опитвали. Просто не очаквах да имаш такова преживяване още по време на първото преминаване.
— Драга моя, и едно преминаване през това нещо ми беше предостатъчно. — Той се озърна, оглеждайки подробностите на помещението, в което беше попаднал. За разлика от предишното, това поне приличаше на подземното шпионско убежище, което бе очаквал. Беше много по-голямо и изпълнено с машини и оборудване, каквото никога не бе виждал. — Моля те, кажи ми, че това е някакъв вид филмова площадка — каза той, като се подпря на ръба на една маса.