— Давай — отговори Скелсгард.
— Оже не ви съобщава всички подробности. Проблемът е, че тя е ранена доста лошо.
— Истината ли говори той? — попита Скелсгард. Очите й се изместиха в перспектива и се насочиха към Оже.
— Нищо сериозно — отговори тя и веднага се намръщи, когато роботът започна да преглежда раната й. Дори на Флойд се наложи да отвърне поглед: не се спогаждаше особено добре с откритите наранявания и кръвта. Беше му достатъчно, че по-рано се бе наложило сам да я почисти и превърже.
— Това не ми изглежда като „нищо сериозно“ — отбеляза Скелсгард.
— Ще издържа, докато се върна. Така поне ще успея да остана в съзнание за една част от пътуването. Роботът ще ме закърпи. Корабът може ли да се погрижи сам за себе си?
— Не — отговори Скелсгард. — При нормални обстоятелства би могъл, но не и при сегашното състояние на връзката. Съществуващите програми не са замислени така, че да се справят с променящата се геометрия. Качихме му последните софтуерни кръпки и обновления, преди да го изпратим обратно, но на робота му се е наложило да си поизцапа ръцете, за да ти го докара цял.
— Никакъв проблем. Просто ще накараме робота да направи същото по обратния път.
— Няма да има робот — отвърна Скелсгард, чудейки се дали болката и загубата на кръв не се отразяват на краткотрайната памет на Оже. — Дори и да не го беше пожертвала, за да защити твоя детектив, щеше да се наложи да остане на 32, за да стабилизира гърлото и да занижи енергопотреблението след проникването. Нали си спомняш колко сложна работа се оказа да ме изпратиш насам, без порталът да се затвори с катастрофални последици?
— Да — отговори Оже.
— Е, сега ще бъде двайсет пъти по-сложно. Ето къде се вписва роботът.
— По дяволите — произнесе Оже.
— Ако имаше начин да сместим два робота, щяхме да го направим. Донякъде се надявах, че ще си в състояние да пилотираш кораба сама.
— Не мисля, че ще се справя — призна Оже. — Не е изключено да съм замаяна през целия път. Роботът спомена, че възнамерява да ме натъпче с УВ.
— Щом казва, че трябва, бих му се доверила.
— Абсолютно, само че може да не съм в съзнание точно когато трябва.
— В такъв случай — заяви Скелсгард, — имаме проблем.
— Не задължително — намеси се Флойд.
Оже го погледна. Лицата от екраните го погледнаха в съвършен синхрон. Дори роботът му хвърли бърз поглед, а празната сфера на главата му по някакъв начин успя да внуши известен намек за скептицизъм.
— Смяташ, че си в състояние да допринесеш с нещо? — попита Скелсгард.
— Щом Оже не може да пилотира кораба, ще го направя аз.
— Нямаш никаква представа какво изисква това. Дори и да го направиш… мамка му, приятел, не можеш да различиш проход на дървояд от дупката на задника си.
— Не, но мога да се науча. — Флойд беше насочил вниманието си към най-близкия образ.
— Хубаво — каза Скелсгард. — Можеш да започнеш, като ми кажеш какво ти е известно за свързващите равенства на материя/екзотична материя и ще продължим оттам. Да разбирам ли, че имаш някаква бегла представа от механиката на псевдопроходите на дървояди? Или малко избързвам?
— Мога да сменя свещ на двигател — каза Флойд.
Оже нададе кратък, изпълнен с болка вик.
— Ще приложа местна упойка — обяви роботът. — Възможна е временна загуба на способността ви да взимате логични решения.
— Давай смело — каза тя.
Двадесет и седем
След като отново я превърза, роботът пренесе Оже в пасажерското отделение на очукания кораб. Флойд вече беше вътре, привързан в най-дясното от трите кресла и продължаваше разговора си със Скелсгард. Поне отвътре корабът изглеждаше нов, въпреки очукания си външен вид. Креслата бяха изработени от тежък материал и дебело подплатени, с огромни, пресичащи се предпазни колани и ограничители за главите на пътниците. Пред всяко кресло, сгънат странично, когато пасажерът не бе на мястото си, имаше сложно устроен панел, натъпкан с контролни уреди и наблюдателни екрани, забележимо по-здрави и обемисти от всичко, което Флойд бе виждал дотогава. Разполагаха и с малки прозорчета, заобиколени от още измервателни прибори, премигващи светлини и монитори. Зад креслата имаше тясна стълбичка, водеща — поне доколкото можеше да прецени от мястото си — до поредица от багажни отделения, разположени до тоалетна и кухня/лазарет — и двете с размерите на кучешки колибки. Предполагаше, че е лазарет заради червения кръст на бял фон върху един от комплектите, окачени на стената недалеч от него. До останалата част от кораба нямаше достъп от пасажерското отделение, но вероятно тя беше заета от машинен отсек и горивни цистерни, или каквото там използваха за задвижване. В тясното пространство се чуваше мърморене и бръмчене на помпи и генератори. От време на време се разнасяше глухо дрънчене или вой на скрит механизъм.