— Хмм — отвърна замислено Скелсгард. — Кажи ми повече.
— Три сфери, пръснати на ключови места из Европа, охладени почти до абсолютната нула и оборудвани така, че да резонират, ако през тях преминат гравитационни вълни.
— Твърдиш, че има цели три?
— Една в Берлин, една в Милано и една в Париж. Според мен са се спрели на три, за да изключат фоновите смущения: всеки сигнал, регистриран и от трите сфери, би бил значим.
— Освен това ще им помогне да определят посоката, ако разполагат с достатъчно точни часовници и на трите позиции.
— Възможно е да са се снабдили с такива.
— Все пак си остава сложна работа, Оже. Ще им се наложи да провесят тези неща във вакуум и да ги свържат с доста чувствителни акустични усилватели, преди изобщо да си помислят за някакви полезни данни.
— Но поне е изпълнимо с технологията на 32, може би с едно-две допълнения. Далеч по-просто, отколкото да строят лазерен интерферометър или орбитална изпитателна маса, при положение че никой все още не е изобретил лазера или изкуствения спътник.
— Имаш право… Чувала ли си за Вебер? Живял е горе-долу в същата епоха. Изобретил детектор за налягане, който работел при стайна температура, използвайки парче плътен алуминий. Същият основен принцип.
— Работел ли е?
— Не съвсем. Не бил достатъчно чувствителен. Идеята била на прав път и повела след себе си охладените резонантни детектори, които вече вършели работа, но чак след около петдесет години.
— Някой тук изпреварва историята — каза Оже. — Построили са такъв детектор и дори работят с него.
— Кой мислиш, че стои зад всичко това?
— Слашъри. Същите, които са дошли по време на окупацията на Фобос. Най-малкото имат пръст в това.
— Обаче защо? Какъв е смисълът? Можем да изследваме колкото си искаме за гравитационни вълни и от околностите на истинската Земя.
— Не става въпрос за астрономия — произнесе Оже. — Мисля, че въпросът се свежда по-скоро до триангулация.
— Току-що ме изгуби, Оже.
— Помисли малко. През обвивката на АГС обекта не може да проникне каквато и да е електромагнитна радиация, което означава, че няма начин да определят разположението на 32 в галактиката. Гравитацията е друго нещо. Тя се просмуква. Вярно, също и неутринните частици, но да построиш детектор за неутрино, с който да се ориентираш за посока, е поне толкова трудно, колкото да построиш антена за гравитационни вълни. Проблемът е, че първото е далеч по-трудно за криене от очите на обществото.
— Но защо… а, чакай. Сега разбирам. Включваш това чудо и започваш да се ослушваш за добре познати източници на гравитационни вълни. Ярки, високопериодични двойни звезди: двойна дегенерация на замиращата спирала, нещо от този сорт.
— Да — каза Оже. — Просто подбираш резонантните честоти — които са уникални като пръстови отпечатъци. Измерваш силата им и с помощта на трите сфери можеш да изчислиш от коя посока идват. Събираш всички парчета на едно място, изчисляваш данните и получаваш…
— Физическите координати на АГС обекта — произнесе зашеметено Скелсгард.
— Нищо чудно вече да ги имат — кимна Оже.
— Но защо? Защо някой би си дал целия този труд?
— Защото много им се иска да го намерят — каза Оже. — Отвън.
— Исусе — произнесе Скелсгард. — Какво изобщо смятат да правят с тази информация?
— Точно тази част ме тревожи най-много. Виж, може би не е кой знае какво, но поради някаква причина Сюзан е написала „Сребърен дъжд“ в едно от писмата, които е смятала да изпрати до Калискан.
В продължение на няколко секунди Скелсгард остана безмълвна.
— Исусе на квадрат. Сигурна ли си?
— Мисля, че може би ще се опитат да го инжектират в АГС обекта. Това е нанооръжие, така че не може да влезе през сензора. Което им оставя само една възможност: да намерят АГС-а и да пробият дупка в него.
Скелсгард издиша шумно. Беше изчерпала арсенала си от възклицания и ругатни.
— На кого искаш да кажа? Ти предполагаше, че Сюзан е подозирала някой от нас.
— Мисля, че е имала право. Поемам риск и като разговарям с теб, разбира се. А сега ще поема риск за втори път, като ти предложа да отнесеш тази информация на Калискан възможно най-бързо.
— Ще направя каквото мога. Както казах, от тази страна на ръкава положението не е съвсем цветущо.