— Разбирам. Просто дай най-доброто от себе си. Междувременно виж дали можеш да потвърдиш правдоподобността на малката ми теория. Може пък да ударим на камък; може пък изобщо да не е антена за гравитационни вълни.
— Смятай, че съм се заела — каза Скелсгард. — Поне ще има с какво да откъсна мислите си от лошите новини.
— Радвам се, че помогнах.
— Пази се, Оже. Все още ти дължа услуга.
Трийсет минути по-късно корабът беше стегнат — както се изрази Оже — и готов за потегляне. Люлката завъртя целия апарат на 180 градуса, така че изгледът през предните прозорци в кабината сега бе обърнат към стъклената шахта, която тръгваше от главния мехур и се врязваше в стената на камерата. Отвъд шахтата стените ставаха огледални, но не се срещаха в безкрайността, а завършваха пред нещо като ирис. Роботът беше слязъл, прокрадвайки се като личинка с вълнообразни движения на перленото си тяло. Флойд не го виждаше никъде, но Оже го увери, че той ще се погрижи за подробностите по заминаването им, докато наглежда няколко работни плота едновременно.
— Скелсгард? — каза Оже от креслото си в лявата част на кабината. — Още ли си на линия?
— Още… — В същия момент гласът й се разби в стакато от натрошени парчета, сякаш чуваха неподредени части от съобщението й. — … но е най-добре да тръгнете по-рано, отколкото по-късно. Условията сериозно започнаха да се влошават.
— Не е ли по-добре да изчакаме да се поуспокои? — попита Оже.
— Щом преминете гърлото, ще бъдете в относителна безопасност.
— Защо ли това не ме изпълва с увереност? — попита Флойд.
— Няма значение — каза Оже. — Робот, подготви ли процедурата по навлизането?
Пискливият глас на машината я увери, че всичко е в норма:
— Стабилността е оптимална на локално равнище — каза, каквото и да означаваха думите му.
— Затегна ли коланите, Флойд?
— Готов съм.
— Ще ни притисне здравата. Очаквай най-лошото. — Сетне тя повиши глас: — Добре, робот, инжектирай ни, когато си готов.
— Инжектиране след пет секунди — каза машината.
Ирисът пред тях се открехна леко. Флойд присви очи срещу интензивния мътен блясък, който се изсипа през разтворените листове на механизма. Светлината се разпространяваше замайващо надолу по огледалната шахта. Някъде зад кораба механичните звуци се усилиха, след което се чу поредица от удари и издрънчавания, сякаш някакъв чудовищен часовник се подготвяше да отмери времето.
— Три секунди — обяви роботът. — Две. Една. Инжектиране.
Натъртеният гръбнак на Флойд изкрещя протеста си право в мозъка му. Имаше чувството, че семейство от горили се упражняваше в свирене на ксилофон върху прешлените му. Понечи да каже нещо, или просто да издаде безполезен стон на животинско недоволство, ала откри, че нямаше сила да отвори уста; дори дробовете му бяха притиснати като изпразнени мехове. Главата и вратът му се стовариха назад в предпазните каиши и в същия миг почувства как надолу по брадичката му потече цяла шепа слюнка. Зрението му се смрачи около едно централно ядро от светлина.
Движеха се.
Движеха се толкова бързо, че вече дори не бяха в камерата. Отдавна бяха прекосили стъклената шахта и огледалната част на тунела и сега ускоряваха през сърцето на разтварящия се ирис, към безподобната ярост на светлината отвъд.
Точно тогава стана наистина неравно.
Ускорението, което го притискаше към креслото, започна да отшумява и на мястото му се възцари усещане за сънлива лекота в стомаха, сякаш пропадаха, ала в този момент корабът се олюляваше ту наляво, ту надясно и всяко следващо залитане бе придружено с разтърсващо зъбите скърцане на разкъсан метал. Сигурно такова, помисли си Флойд, беше усещането да се отъркаш в айсберг с презокеански параход. Представи си как парчетата от собствения им кораб се откъсват в яркия ад, или каквото и да беше онова, през което летяха.
Вече въобще не му се вярваше да се намират в тунел под Париж. Дори тунелът под Атлантическия океан му се струваше по-скоро забавна идея.
— Затварям щитовете… сега — обяви Оже. — Изгледът не помага много. Особено след десетия час от пътуването.
Тя докосна превключвателите над главата си, като използваше здравата си ръка и стоманените клепачи щракнаха над илюминаторите. Вътрешните светлини се откроиха, обливайки всичко в дискретно сияние. Флойд се взираше внимателно в координатната мрежа, готов да раздвижи джойстика в ръката си.