— Голямо падение, а, от високопоставена работа в полицията до това? — продължи да настоява инспекторът, подготвяйки инструментите си за работа. — Независимо от всичко, може да са скрили нещо във вътрешността. Налага се да разглобим това сладурче на части.
Флойд видя как Кюстин рязко си пое дъх и сложи отбранително ръце върху контрабаса:
— Не говорите сериозно, нали? — попита невярващо той. — Това е инструмент. Не се разглобява.
— От опита си досега мога да заключа — отговори инспекторът, — че всичко може да бъде разглобено.
— Полека — намеси се Флойд. — Остави им го. Просто парче дърво.
— Най-добре послушай приятеля си — предложи часовият. — В думите му има смисъл, особено като се вземе предвид, че е американец.
— Моля, махнете ръцете си от инструмента — нареди инспекторът.
Кюстин не възнамеряваше да се подчини. Флойд не го обвиняваше, не и дълбоко в себе си. Контрабасът беше най-скъпата вещ, която французинът притежаваше, заедно с матиса, модел „Емикатр“. Като се изключеха инцидентните разследвания, които им изпадаха оттук-оттам, това бе и единственото, което стоеше между тях и крайната бедност.
— Остави го — оформи устата на Флойд. — Не си заслужава.
Инспекторът и Кюстин бяха започнали да се боричкат за инструмента. Привлечен от внезапната шумотевица, часовият с автомата, който ги бе накарат да отбият, тръгна към тях с небрежна стъпка. Контрабасът вече беше напуснал масата и двамата мъже го дърпаха напред и назад все по-ожесточено.
Часовият с автомата свали предпазителя. Борбата не спираше, а Флойд вече бе почти напълно уверен, че контрабасът ще се счупи на две. Най-после противникът на Кюстин успя да надделее и изтръгна инструмента от ръцете му. За момент инспекторът замръзна, след което само с едно плавно движение хвърли контрабаса през ниската стена от другата страна на масата за инспекции. Времето се разтегна: и сякаш след цяла вечност Флойд чу как инструментът се удари с ужасен разцепващ звук върху облите камъни на брега долу. Кюстин се отпусна омаломощено на стола до масата.
Флойд изплю клечката за зъби и я наби с крак в прахта като недопушена цигара. Приближи се бавно до стената и надникна през нея, за да прецени щетите. До каменистия вълнолом имаше поне 10–12 метра. Грифът на контрабаса беше прекършен на две, а тялото му се бе разбило на неизброими назъбени парчета, пръснати във всички посоки от мястото на сблъсъка със земята.
Вниманието на Флойд бе привлечено от нечии тътрещи се крака вдясно от него. Вторият часови се спускаше към вълнолома по стъпалата на стръмната каменна стълба, излизаща от стената. Вляво от него се разнесе жалостиво стенание. Кюстин се бе навел през парапета и се взираше надолу. Очите му бяха широко разтворени и побелели, а зениците му се бяха свили до върхове на карфици. Постепенно стенанията му се превърнаха в несвързани думи:
— Не. Не. Не.
— Свършено е — каза Флойд. — И колкото по-бързо успеем да се ометем оттук, толкова по-добре за нас.
— Току-що унищожи част от историята! — извика Кюстин на инспектора. — Това беше контрабасът на Судийо! Самият Джанго Райнхарт се е докосвал до него!
Флойд успя да запуши устата на приятеля си:
— Просто е малко емоционален — обясни той. — Налага се да го извините. Напоследък е под голямо напрежение, нали разбирате, лични проблеми. Поднася своите най-искрени извинения. Нали така, Андре?
Кюстин не отговори. Трепереше, все така вперил поглед в разбития контрабас. Сигурно му се иска да върне времето назад, помисли си Флойд. Сигурно с всички сили се опитва да възстанови последните няколко минути от живота си, да отговори по възможно най-цивилизован начин на часовия и да направи така, че пораженията върху инструмента да не се окажат толкова безвъзвратни.
— Кажи го — прошепна Флойд.
— Поднасям извиненията си — произнесе Кюстин.
— Искрените…
— Поднасям искрените си извинения.
Инспекторът му отправи критичен поглед, след което сви рамене:
— Стореното — сторено. За в бъдеще гледай да се поучиш от приятеля си.
— Така и ще направя — отговори като попарен Кюстин.
Долу в ниското часовият изрита частите на контрабаса в реката. Скоро дървените отломки се изгубиха сред останалия боклук, прегърнал каменистия бряг.