— Би ти харесало — каза Питър. — Естествено, на моменти ми се изправяше косата от ужас… но мисля, че си струваше.
— Надявам се, че си демонстрирал подходящите страхопочитание и смиреност — произнесе Оже.
— Нищо в този смисъл. Изглежда им беше приятен фактът, че имат възможност да покажат на някого с какво разполагат.
— Виж — прекъсна го тя, — може би нямаше да съм толкова скептично настроена, ако бях убедена, че се интересуват единствено от сътрудничеството ни.
— А ти не вярваш, че е така?
— Зная какво пише в ситния текст. Получаваме достъп до тяхната хипермрежа, и въпреки че няма особен смисъл да го подчертавам — достъп до тяхната хипермрежа, след като ни е станало ясно кога и какво не ни е разрешено да правим, а в замяна те получават достъп до Земята, също при техните условия, колкото и смешно да звучи.
— Аз не го схващам по този начин. Защо и те да не получат нещо в замяна? Трябва да си дадем ясната сметка, че ни предлагат не друго, а достъп до цялата Галактика. Земята… замръзналата, опасна и необитаема Земя… ми се струва ниска цена за нещо подобно. Освен това не им предлагаме цялата планета на тепсия.
— Дай им инч и ще поискат цяла миля.
Питър потърка чело, сякаш се опитваше да прогони нарастващото си главоболие:
— Поне ще получим нещо в замяна. Онова, което трябва да разберем… най-вече в този момент… е, че слашърите не са монолитен политически блок, колкото и да ни се иска да си затворим очите пред този факт. Със сигурност те поне не гледат на Федерацията по този начин.
Вместо това я схващат като слабо обвързан, вечно променящ се алианс, съставен от разнообразни прогресивни интереси, всеки с различния си подход и идея как да се справим със Земята. Не е тайна, че сред различните Полити има фракции с доста по-агресивна политика.
Оже усети как по гръбнака й пробягват ледени пръсти:
— Например?
— Използвай въображението си. Искат Земята отчаяно, най-вече сега, когато са изнамерили стратегия за справяне с фуриите и началното тераформиране. С ръка на сърцето мога да заявя, че на пътя им стоим единствено ние и някои от по-умерените ни поддръжници сред слашърите. И прагматикът в мен твърди, че е по-добре да сключим договор с умерените, докато на масата все още има предложение.
— Пропусна да замениш „прагматик“ със „студенокръвен циник“ — подхвърли Оже и почти веднага почувства внезапен срам, понеже знаеше, че е несправедлива към него. — Слушай, съжалявам. Зная, че правиш всичко по силите си, Питър. И вероятно много от нещата, които твърдиш, имат някакъв извратен смисъл, но това не означава, че съм длъжна да ги харесвам.
— Харесва ти, или не, съюзът с Политите е единственият път напред.
— Може би — отвърна тя, — но кракът им ще стъпи на Земята само през трупа ми.
Питър й отправи поредната си вбесяваща усмивка:
— Виж, неприятно ми е да ти съобщя лошата новина, но когато онзи трибунал най-после влезе в сесия, обвинението ще те изправи пред изключително компетентен свидетел. Това е причината, поради която настоятелно те моля да се възползваш от помощта ми.
— Какво искаш да кажеш? Какъв свидетел?
— Момичето… Касандра…
Оже присви очи и го изгледа напрегнато.
— Какво не ми е известно за нея?
— Че е гражданин на Политите. Може да ти прилича на момиченце, но е напълно развит възрастен човек, със способностите и безпощадността на такъв.
Оже поклати глава:
— Не. Невъзможно.
Ала в ума й бързо премина споменът за странния начин, по който момичето бе реагирало по време на инцидента в Париж, както и особената енергичност и острота, с които защитаваше сътрудничеството със слашърите. Чак тогава си припомни издължените кобалтовосини форми на космическия кораб на док в Института по старините.
— Вярно е — каза Питър.
След което започна да преподрежда мъртвите цветя във вазата намръщено, търсейки най-уместния начин, по който да застанат стъблата със сгърчени главички.
— Как, по дяволите, е успяла да се промъкне през мерките ни за сигурност?
— Всъщност присъствието й по време на изкопните работи е било разрешено официално.
— И никой не си е направил труда да ми каже?
— Присъствието й тук е деликатен въпрос. Ако нещата не се бяха объркали толкова, никой дори нямаше да го заподозре.