— Наречи ме фаталист — каза Флойд, — но усещам, че се приближаваме към думичката „но“.
— По начало идеята била обречена на неуспех. В края на две хиляди седемдесет и шеста започнали да се носят слухове — непотвърдени слухове, — че някои от климатичните схеми отказвали да изпълняват нареждания. Океански течения, които не се самоизключвали. Облаци, които не желаели да се разпръснат, без значение какво правиш с тях. Настоятелен неприличен символ в Бискайския залив, който се наложило да изтрият от всяка сателитна снимка, правена по това време в района. Било ясно — въпреки че никой не искал да го признае — че някои от машините са еволюирали отвъд предвиденото. В този момент те били заинтересувани повече от собственото си оцеляване, отколкото да се подчиняват на поредица от команди, целящи да ги изключат и разградят. Така че, знаеш ли какво решила да направи коалицията от тъпоглавци, за да стане представлението още по-интересно?
— Сигурен съм, че ще ми кажеш.
— Измислили още по-умни, по-лукави машини и заявили, че те ще се справят с първата вълна. След което били упълномощени да ги въведат в климатичната система. Проблемът бил, че само влошили нещата. Грешките на младостта, както обичат да казват. Междувременно излезлите от контрол климатични събития ставали все по-откачени с всеки изминал час, далеч по-неприятни в сравнение с всичко, с което дотогава се били сблъсквали хората. Времето било в ръцете на машините. До средата на две хиляди седемдесет и седма година успели да запратят осем пласта технология в бъркотията, но положението не се подобрявало изобщо. Сетне обаче забелязали обнадеждаващи признаци: в началото на юли неприличният символ се разпръснал. Всички били въодушевени, казвали, че късметът им най-после е проработил и машините отново са под контрола на човечеството. Отдъхнали си.
— За което, доколкото подразбирам, било прекалено рано.
— Фитопланктонът, образуващ неприличния символ, не бил изчезнал просто така: всъщност бил изяден от машините. Започнали да използват живи организми, за да добиват енергия. Действието противоречало на най-фундаменталната инструкция, заложена в програмния им код — от тях не се очаквало да нараняват живи същества, — но въпреки всичко го били сторили. След това нещата доста бързо се влошили. Планктонът бил последван от морския живот нагоре по хранителната верига. До средата на юли целият Атлантически океан на практика бил умъртвен. Във водата плували единствено машини. До двадесети същия месец, машините вече атакували живи организми на сушата. В продължение на няколко дни умниците все още вярвали, че ще успеят да удържат фронта. Постигнали известен успех, но недостатъчен, че да променят нещо. На двадесет и седми машините изконсумирали човечеството. Случило се много бързо. Толкова бързо, че чак е смешно. Нещо като филма „Черната чума“, режисиран от Бъстър Кийтън. До двадесет и осми, с изключение на някои организми, скрити дълбоко под земята, на Земята не било останало нищо живо.
— Но все някой е оцелял — каза Флойд, — иначе сега нямаше да ми разказваш всичко това.
— Някои хора се спасили — обясни Оже. — Онези, които вече били напуснали повърхността на Земята и живеели в космически обиталища и колонии. Примитивни, некоординирани общности, които едва успявали да посрещнат собствените си нужди, но достатъчно зрели, че да оцелеят и да теглят чертата в зората след загубата на Земята и тежката психологическа травма от случилото се. Точно тогава сме се разделили на две политически фракции. Моите хора, трешърите, твърдели, че не бива да позволим на нещо подобно да ни застигне отново. Точно поради тази причина сме отхвърлили нанотехнологията, довела до изобретяването на машините-убийци и още толкова други неща. Слашърите от друга страна, решили, че щом сме изправени пред свършен факт, няма смисъл да се ограничаваме само по силата на някакво погрешно схващане за разкаяние.
В продължение на няколко секунди Флойд остана мълчалив, докато се опитваше да смели всичко, което Оже му бе разказала до този момент.
— Но нали твърдиш, че си от две хиляди двеста и някоя година? — произнесе най-накрая. — Ако събитията са се разиграли в средата на двадесет и първи век, явно не съм чул доста голяма част от собствената ти история.
— Цели двеста години от нея — кимна Оже, — но ще ти спестя подробностите. Наистина не е нищо особено. Старите политически групировки все още съществуват. Ние контролираме достъпа до Земята, слашърите контролират достъпа до останалата част от Галактиката. През по-голямата част от времето е царял относителен мир.