— Защо имам чувството, че някой току-що мина през гроба ми?
— Защото вероятно някой е направил тъкмо това — отговори Оже. — Или би го направил, ако гробът ти не беше заровен под стотици метри лед.
— Откъде се взе пък ледът?
— Казах ти, че Земята беше съсипана. Но остави леда. По-важното е, че по някое време в края на трийсетте години на двадесети век нещо се случило с Уендел Флойд.
— Доста неща се случиха в края на трийсетте — отвърна той.
— Но основното събитие е онова, което не си спомняш. Никой не си го спомня. Смешното обаче е, че се е случило на всички едновременно и е било най-важното нещо, което някога е ставало в живота ви. Въпреки всичко обаче е останало напълно незабелязано.
— Случило се е на всички?
— На всеки, който е бил жив в съответния момент. На всичко живо. Всяко животно и растение на планетата. Също и на неодушевените предмети — всяка песъчинка на плажа, всяка тревичка, всяка капка вода в океана, дори на молекулите във въздуха, на атомите в скалите, чак до ядрото на Земята.
— Та какво било това невероятно събитие?
— Приличало е на фотография — каза тя. — Също като в мига, когато светкавицата проблясва и образът се отпечатва върху плаката. Само че не говорим за обикновена снимка. Била е триизмерна снимка, образ с изумителна, чудовищна сложност. Фотография на цялата планета, до информацията от самия квантов хоризонт. Може би дори отвъд Хайзенберговия… кой знае? Познанията ни по физика дори не могат да направят предположение как са успели. Наричаме го моментална квантова снимка, но това не означава, че имаме и най-малка представа какво е било нужно за осъществяването й. Това е просто название, което сме измислили, за да прикрием невежеството си.
— Но как е възможно? — попита Флойд. — Щяхме да разберем. Щеше да е по всички вестници.
— Не е било дело на земна организация. Снимката е била направена от някой с неизмеримо могъщество. Същества от друга планета или друго измерение, или друго време. Нямаме представа кои са били, нито какво ги е мотивирало. Знаем само, че се е случило.
— Отново марсианци?
— Не марсианци. Вероятно дори не е бил някой, в когото бихме припознали интелигентен живот. Навярно са много по-напреднали от нас, Флойд. Поне толкова, колкото ние превъзхождаме гъбичките, или бръмбарите. Богоподобни във всяко едно отношение.
— Така че просто са се появили и са направили тази фотография…
— Моменталната снимка. Както казах, не знаем по какъв начин. Може би са построили структура около цялата планета, само в рамките на няколко часа. Умна, незабележима структура, която някак е успяла да направи записа, без никой да забележи — и по-важното, без снимката да се отрази по какъвто и да било начин на самата планета. Или може би просто са сблъскали планетата с някакъв обект, който се оплел с квантовата й идентификация, и е записал информацията в себе си, запазвайки я за бъдеща употреба. Можем да спекулираме за това „как“ до безкрай, без да се доберем до истината. Онова, което можем да предположим с по-голяма доза сигурност, е „защо“. Мислим, че в основата си мотивите им са били добронамерени. Проявявали са интерес към опазването на данните за Земята, които биха могли да бъдат използвани в случай на бъдеща катастрофа. Наричаме това предположение теория на „резервното копие“. Съгласно това схващане съществата са нещо като архивари на космическото пространство, нещо като системни администратори. Разхождат се из галактиката, посещават светове, достигнали чувствителен етап от еволюцията си и правят техни копия с помощта на процеса за моментална квантова снимка.
— И какво се случва с тези „копия“? — попита Флойд.
— Това е големият въпрос. Най-доброто ни предположение — и разполагаме с известна информация, която го подкрепя — е, че копията са пръснати из галактиката, запазени в нещо като складове. Мисли за тези складове като за личен сейф в банката. Във всяка една от тези кутии се съхранява по една фотография. В някоя от кутиите може да има образ на Земята от трийсетте на двадесети век. В друга — моментална снимка на Земята отпреди шейсет и пет милиона години, а защо не и от древната история на съвсем различна планета? Смятаме, че сме открили някои от тези кутии. Наричаме ги аномално големи структури, или АГС сфери. Обекти с големината на звезди от очевидно извънземен произход: огромни, бронирани сфери, достатъчно обширни, че да поберат в себе си цели планети плюс относително голяма част от обкръжаващото ги пространство.