— Някога надниквали ли сте във вътрешността на тези кутии?
— Най-доброто, което сме могли да постигнем досега, е било да направим неясна снимка на една от сферите. Вътре, в самия геометричен център, се намира плътен обект, чийто коефициент на поглъщане на неутрино частици съвпада със сечението на предполагаемо скалист свят. Данните за плътността и размера на планетата обаче, не съответстват на тези на някой от познатите ни светове.
Флойд рискува да допринесе с мнението си:
— Моментална снимка на друг свят?
— Да. Замръзнал във вътрешността на структурата като съвършена триизмерна фотография. Разбира се, ако преровим Галактиката достатъчно обстойно, в крайна сметка може и да намерим оригинала — света, който е бил копиран. Ако допуснем, че го разпознаем, когато се натъкнем на него.
— Кажи ми до какво води всичко това. Защо някой би искал да прави снимки на планети и да ги съхранява в гигантски черупки? И какво общо, по дяволите, има това с мен?
— Не се ли досети вече? — попита леко раздразнено тя. — Флойд е бил копиран: той и всеки жив човек на планетата. След като моменталната снимка била направена, Флойд продължил живота си, какъвто и да е бил той. Историята продължила да се търкаля и светът свършил през две хиляди седемдесет и седма година. Ала копието на Флойд по някакъв начин се пробудило към живот неколкостотин години по-късно и точно в този момент аз разговарям с него, опитвайки се да му обясня защо не е онова, което си мисли, че е. — Беше произнесла думата „онова“ с подчертана изразителност, сякаш съзнателно искаше да го нарани.
— Не е възможно да съм копие — заяви Флойд. — Помня всичко. Помня детството си и всичко след него чак досега.
— Това не доказва нищо. Бил си копиран заедно със спомените на Флойд, до последната подробност.
— Един момент. Ако копието е било направено преди неколкостотин години, защо не е умряло досега?
— Би трябвало да си мъртъв — каза Оже. — И щеше да си, ако на копието е било позволено да продължи да живее незабавно след като са направили моменталната снимка. Но не се е получило така. Копието — съвършеният триизмерен образ на Земята и нейните обитатели — изглежда е останало замръзнало допреди двадесет и три години, поддържано в някакъв вид летаргия на квантово равнище. — Флойд видя как тя затвори очи, сякаш се опитваше да се усмихне. — Като непроявена фотография — прибави.
— Но някой се е появил и я е проявил.
— Да. Квантовите равнища от този вид са изключително деликатни, да не говорим за копие на цял свят: къщичка от карти за игра, готова да рухне при първата кихавица. По някакъв начин обаче онзи, който я е създал, е успял да я изолира достатъчно, че да я запази за известно време. Слабите радиационни сигнали, които минават през черупката — гравитационни и неутрино емисии, — очевидно не са успели да нарушат стазата, или както там би предпочел да го наречеш. Обаче нещо е предизвикало отключването й. По твоя календар, когато се срещнахме, беше хиляда деветстотин петдесет и девета, съгласен?
— Да.
— Също така знаем — след като се запознахме с историческите събития в твоята времева линия, — че светът ви повече или по-малко е следвал правилния път поне до средата на трийсетте. Към края на четиридесета година нещата се променят — немската инвазия през май същата година се проваля, — което ни навежда на мисълта, че през годините са се натрупали достатъчно дребни събития, които в крайна сметка са упражнили значително влияние. Много вероятно моменталната снимка да е била направена около хиляда деветстотин тридесет и шеста година, преди двадесет и три години, поне по твоя сметка.
— Щом казваш — сви рамене с неохота Флойд, без обаче да изглежда особено убеден.
— От друга страна, да вземем същия период от нашата хронология. Известно ни е, че времето за твоя свят протича със същата скорост, както и за моя. Сега сме две хиляди двеста шейсет и шеста година. Извади двадесет и три години и сме се върнали в две хиляди двеста двадесет и трета година, което повече или по-малко съвпада по време с момента, когато слашърите бяха окупирали Марс и луните му, в това число Фобос.