— Накъдето летим — прибави Флойд, дори и само за да покаже, че внимава.
— Да. И някак не мога да се съглася, че това е съвпадение. Предполагам, че моменталната снимка е започнала да еволюира напред във времето от момента, когато слашърите са отворили портала на Фобос. Малка част от външната вселена е започнала да се просмуква в АГС обекта, карайки образа да се срине до нормалното състояние на материята. И снимката се пробудила към живот.
В съзнанието на Флойд внезапно се беше настанило ужасяващо видение. Беше си представил нещо като театрална сцена, населена с механични танцьори, застинали статуи, покрити от праха на годините. И ето че куклите се бяха пробудили, в началото бавно, повтаряйки движенията си с хореографска точност под съпровода на дразнещо бавен панаирджийски орган. Докато измъчената, хриптяща музика ускоряваше темпото, танцьорите също започваха да се движат по-бързо, да се въртят в собствената си орбита като полудели. Опита се да отърси образа от ума си, ала малките фигурки не спираха да танцуват, набирайки скорост.
— Дори това да беше истина — каза Флойд, — дори аз и всичките ми познати да сме спели през всички тези години — всички тези столетия, — нямаше ли да си спомним поне нещо?
— Абсолютно нищо — отговори Оже. — Прескочили сте триста години между два удара на сърцето, Флойд — ти и всички останали на планетата. Може би си изпитал моментно дежа вю, или нещо от този сорт, за което французите си имат дума, но нищо повече.
— Значи всички на планетата биха изпитали същото?
— Може би. Но колко от вас биха му обърнали внимание?
— Нали не очакваш от мен просто да приема всичко това? — произнесе той.
— Флойд, не искам от теб да приемаш каквото и да е. — За момент в гласа й се долови отчаяно съжаление към него. Последното го накара да изпита непреодолимото усещане, че му казваше самата истина и нищо повече.
— Аз не съм копие на Уендел Флойд — заяви той с нарастваща паника в гласа, въпреки отчаяните усилия, които полагаше да се овладее. — Аз съм Уендел Флойд.
— Ти си съвършено копие. От теб се очаква да се чувстваш точно по този начин.
— Какво съм тогава? Някакъв вид призрак? Непотребна имитация?
— Възможно е някои хора да погледнат на теб именно по този начин.
— А ти така ли гледаш на мен?
— Не — отговори тя след кратко колебание. — В никакъв случай.
— Сега вече разбирам защо толкова се тревожеше дали ще успея да мина през онзи сензор — каза Флойд.
— Нямаше откъде да зная какво ще се случи. Дотогава никой не беше правил опит да доведе човек от 32.
— Сензорът се отнесе с мен като към всяко друго човешко същество. Това не ти ли е достатъчно?
— Да — каза тя. — Предполагам. Изслушай ме, Флойд: никога няма да откриеш мястото си в моя свят. Твоят свят е обратно в Париж, също толкова реален, или не, колкото би могъл да бъде.
— Не се тревожи — произнесе той. — Възнамерявам да се върна по един или друг начин.
Нещо отново привлече вниманието й: някакъв проблясък сред лавината от цифри, надпреварващи се през екраните. Превключи няколко редици прекъсвачи и отново се загледа в данните. Лицето й се бе превърнало в маска от напрегната, тревожна съсредоточеност.
— Все още ли приближава? — попита Флойд.
— Започвам да се притеснявам. Прилича ми на… — Ала Оже разтърси глава, сякаш се опитваше да отхвърли неприятна мисъл. — Невъзможно.
— Кое е невъзможно?
— Трябва да е станала някаква грешка — каза тя.
— Готов съм да поема риска. Какво те безпокои?
— Мисля, че онова, което виждаме зад себе си, е краят на тунела. Държи се като отражателна повърхност, запращайки сигнала обратно към нас.
— Но нали напуснахме Париж още преди часове?
— Зная. Но е възможно там да се е случило нещо ужасно малко след като сме поели по пътя си. Ако се съди по цифрите, изглежда тунелът колабира, сгъва се точно зад гърба ни.
— Възможно ли е това?
— Предполагам. Скелсгард твърдеше, че може да се получи проблем, ако гърлото се затвори прекалено бързо веднага след проникването. Изглежда роботът не е успял да се справи с процедурата по инжектирането. Или е бил програмиран да вземе най-подходящото решение, за да ни изведе от Париж, дори това да е значело, че трябва да пожертва себе си и връзката…