Креслото на Флойд беше разположено прекалено далеч от илюминатора.
— Виждаш ли нещо познато? — попита той.
— Не — отговори Оже. Тя позволи на жалузите да се отворят докрай, но все така не успяваше да каже нещо повече за светлинния източник, освен че със сигурност съществуваше.
— Ще стана от креслото и ще видя дали не мога да доближа глава по-близо до…
— По-полека, войниче. Това не е работа за някой в твоето състояние. — Флойд вече се опитваше да се освободи от предпазните колани. Пръстите му се плъзгаха неумело над сложните пластмасови катарами.
— Говори ми.
Коланите го освободиха. Преобръщането им продължаваше, ала тъй като сега ъгловият момент беше постоянен и само по едната ос, Флойд успя да се избута от креслото без особена трудност. Използва едната си ръка, за да се подпре на стената на кабината, а с другата се повдигна по-близко до прозореца, като държеше крака си закачен за основата на креслото.
— Внимателно, Флойд — предупреди го Оже, когато той притисна лице до стъклото. — Виждаш ли нещо?
— От едната страна има ярка светлина — съобщи той. — Не я виждам директно. Но отвън има нещо друго.
— Опиши го.
— Появява се в полезрението ми веднъж на всяко завъртане. Прилича на… — Той се намести по-удобно, като изкриви лице от усилието. — Ярко петно. Като облак със светлини в него. И около него, всъщност. Някои се движат, а други проблясват. Пред облака има и тъмни неща, които се движат навън.
Тя опита да си представи казаното от него, но не се получи.
— Това ли е? Само това ли виждаш?
— Горе-долу това е.
— Добре де, какъв цвят е облакът?
Флойд я погледна.
— Не знам. Точно мен не ме питай, когато се стигне до цветове.
— Искаш да кажеш, че си далтонист? — Въпреки страховете си, тя не успя да се въздържи и се разсмя.
— Ей, това не е ли малко невъзпитано?
— Не се смея на теб, Флойд. Смея се на нас. Каква двойка сме само, а? Детективът-далтонист и глухият шпионин.
— Всъщност исках да те попитам за… — Гласът на Флойд заглъхна. — Оже, може да не ти се хареса, но проклет да съм, ако това чудо не става все по-малко.
Каквото и да виждаше Флойд, то не приличаше на нищо, което бяха описвали на Оже по време на брифинга. Което пък със сигурност означаваше, че се бе случило нещо много странно и неочаквано.
Тя усети как постепенно разбирането започна да я обзема.
— Флойд, мисля, че имам идея…
— Навън има и нещо друго. Много е голямо. Почти успявам да видя края му.
— Флойд, мисля, че сме се оказали в друга част на хипермрежата. Скелсгард твърдеше, че няма начин друг тунел да се пресече с този, който използваме… но ако е допуснала грешка? — Оже положи усилие да се овладее, след което заговори по-спокойно: — Например, ако е имало разклонение и сме го открили по случайност, докато не спирахме да се преобръщаме и блъскаме в стените? Или сме се ударили толкова силно в стената, че сме успели да я пробием и сме се промушили в съседна част на мрежата?
— Слушаш ли ме, Оже? — каза Флойд, като се взираше в нея, сякаш беше изгубила ума си. — Казвам ти, там навън има нещо наистина, ама наистина голямо.
— Светлинният източник?
— Не. Не той. От противоположната страна на небето е. Малко ми прилича на…
Оже отново посегна към панела пред себе си.
— Връщай се на мястото си. Ще опитам нещо безнадеждно оптимистично.
— Обичам такива жени. Какво ще направиш?
— Ще проверя дали не е останало нещо в горивните цистерни.
— Нали вече опитах — каза Флойд, като се спускаше в креслото си и затягаше коланите. — Двигателите отказаха.
— Известно ми е. Но системата може би е отчитала празно, въпреки че в резервоара е имало леко налягане.
Флойд я погледна учудено.
— Нали спомена, че не работело по този начин?
— Излъгах. Отхвърлих предложението ти, защото се чувствах предадена и озлобена. Не че тогава щеше да ни свърши някаква работа, така или иначе.
— Разбира се. — В гласа му се усещаше леко наранено честолюбие.
— Съжалявам — каза тя. — Не се справям много добре в такива ситуации, ясно? Вярваш, или не, не ми се случват всеки ден подобни неща.
— Смятай, че ти е простено — произнесе Флойд.
— Виж — обърна се Оже към него, — трябват ми само няколко капки реактивна маса, достатъчни, за да убием ъгловия момент, или просто да го променим, за да огледаме по-добре какво ни заобикаля.