Выбрать главу

Креслото на Флойд беше разположено прекалено далеч от илюминатора.

— Виждаш ли нещо познато? — попита той.

— Не — отговори Оже. Тя позволи на жалузите да се отворят докрай, но все така не успяваше да каже нещо повече за светлинния източник, освен че със сигурност съществуваше.

— Ще стана от креслото и ще видя дали не мога да доближа глава по-близо до…

— По-полека, войниче. Това не е работа за някой в твоето състояние. — Флойд вече се опитваше да се освободи от предпазните колани. Пръстите му се плъзгаха неумело над сложните пластмасови катарами.

— Говори ми.

Коланите го освободиха. Преобръщането им продължаваше, ала тъй като сега ъгловият момент беше постоянен и само по едната ос, Флойд успя да се избута от креслото без особена трудност. Използва едната си ръка, за да се подпре на стената на кабината, а с другата се повдигна по-близко до прозореца, като държеше крака си закачен за основата на креслото.

— Внимателно, Флойд — предупреди го Оже, когато той притисна лице до стъклото. — Виждаш ли нещо?

— От едната страна има ярка светлина — съобщи той. — Не я виждам директно. Но отвън има нещо друго.

— Опиши го.

— Появява се в полезрението ми веднъж на всяко завъртане. Прилича на… — Той се намести по-удобно, като изкриви лице от усилието. — Ярко петно. Като облак със светлини в него. И около него, всъщност. Някои се движат, а други проблясват. Пред облака има и тъмни неща, които се движат навън.

Тя опита да си представи казаното от него, но не се получи.

— Това ли е? Само това ли виждаш?

— Горе-долу това е.

— Добре де, какъв цвят е облакът?

Флойд я погледна.

— Не знам. Точно мен не ме питай, когато се стигне до цветове.

— Искаш да кажеш, че си далтонист? — Въпреки страховете си, тя не успя да се въздържи и се разсмя.

— Ей, това не е ли малко невъзпитано?

— Не се смея на теб, Флойд. Смея се на нас. Каква двойка сме само, а? Детективът-далтонист и глухият шпионин.

— Всъщност исках да те попитам за… — Гласът на Флойд заглъхна. — Оже, може да не ти се хареса, но проклет да съм, ако това чудо не става все по-малко.

Каквото и да виждаше Флойд, то не приличаше на нищо, което бяха описвали на Оже по време на брифинга. Което пък със сигурност означаваше, че се бе случило нещо много странно и неочаквано.

Тя усети как постепенно разбирането започна да я обзема.

— Флойд, мисля, че имам идея…

— Навън има и нещо друго. Много е голямо. Почти успявам да видя края му.

— Флойд, мисля, че сме се оказали в друга част на хипермрежата. Скелсгард твърдеше, че няма начин друг тунел да се пресече с този, който използваме… но ако е допуснала грешка? — Оже положи усилие да се овладее, след което заговори по-спокойно: — Например, ако е имало разклонение и сме го открили по случайност, докато не спирахме да се преобръщаме и блъскаме в стените? Или сме се ударили толкова силно в стената, че сме успели да я пробием и сме се промушили в съседна част на мрежата?

— Слушаш ли ме, Оже? — каза Флойд, като се взираше в нея, сякаш беше изгубила ума си. — Казвам ти, там навън има нещо наистина, ама наистина голямо.

— Светлинният източник?

— Не. Не той. От противоположната страна на небето е. Малко ми прилича на…

Оже отново посегна към панела пред себе си.

— Връщай се на мястото си. Ще опитам нещо безнадеждно оптимистично.

— Обичам такива жени. Какво ще направиш?

— Ще проверя дали не е останало нещо в горивните цистерни.

— Нали вече опитах — каза Флойд, като се спускаше в креслото си и затягаше коланите. — Двигателите отказаха.

— Известно ми е. Но системата може би е отчитала празно, въпреки че в резервоара е имало леко налягане.

Флойд я погледна учудено.

— Нали спомена, че не работело по този начин?

— Излъгах. Отхвърлих предложението ти, защото се чувствах предадена и озлобена. Не че тогава щеше да ни свърши някаква работа, така или иначе.

— Разбира се. — В гласа му се усещаше леко наранено честолюбие.

— Съжалявам — каза тя. — Не се справям много добре в такива ситуации, ясно? Вярваш, или не, не ми се случват всеки ден подобни неща.

— Смятай, че ти е простено — произнесе Флойд.

— Виж — обърна се Оже към него, — трябват ми само няколко капки реактивна маса, достатъчни, за да убием ъгловия момент, или просто да го променим, за да огледаме по-добре какво ни заобикаля.