— Може да влошиш нещата.
— Мисля, че трябва да рискуваме.
Тя стисна джойстика. Отвори предпазителя и се подготви да натисне спусъка, като се опитваше да си представи ориентацията на преобръщащия се кораб. Скелсгард не й беше обяснила как да неутрализира подобно въртене — брифингът не се беше разпрострял върху случаи, в които нещата биха се объркали толкова невероятно, отчайващо зле, — но в крайна сметка всичко, което трябваше да направи, бе да внесе лека промяна, достатъчна, че да промени малко гледката навън. Внезапно я връхлетя смазващото чувство, че действията й нямаха кой знае какъв смисъл, при положение че не беше успяла да разгадае и онова, което бе видял Флойд до този момент…
Натисна спусъка. Вместо обичайната поредица от последователни изстрели на тръстерите чу късо, замиращо съскане, което изтля веднага след като започна. Преди това, сред адската какофония на алармените системи и разтърсващия крясък на ударите по корпуса, никога нямаше да чуе слабия шепот от последното придихание на насочващите двигатели.
Дали щеше да се окаже достатъчно? Не бе почувствала нищо, което да навежда на мисълта за промяна в курса.
Ала ъгълът на светлинния източник — косите лъчи, разрязващи кабината след всяко завъртане — се бе изместил съвсем леко.
— Добре — каза тя. — Сега е мой ред да погледна.
Оже разкопча предпазните си колани и с голямо усилие и значителна болка в рамото успя да се изправи и да се залови така, че да надникне през илюминатора. Корабът не спираше да се преобръща. Светлинният източник изпълни ослепително гледката, карайки я да присвие очи и инстинктивно да отмести поглед. Наситенобял диск с едва доловим жълт оттенък. Всъщност доста приличаше на Слънцето.
Сетне се показа и петното на Флойд. Нямаше как да не му го признае: описанието му съвпадаше до последния детайл. Приличаше на рубинена мъглявина, на увеличена астрономическа фотография, изпръскана със светли ивици, размазани червени точки и изключително тъмни кръпки, наподобяващи прашни странични пътища. Докато гледаше облака, малко преди да се скрие от очите й, в дълбините му припламна яркорозова светлинка, след което още по-бързо изтля и изчезна.
— Не знам какво е това — каза тя. — Никога не съм виждала нещо подобно.
Точно тогава въртенето разположи още нещо пред тях. Леко извита арка в ръждивооранжево, обрамчена от бледа атмосфера. За разлика от петното това вече определено беше виждала и преди. Забелязваха се дори белите драскулки на дирижабълните линии и ярките панделки на каналите на иригационните съоръжения.
Това беше другото, забелязано от Флойд.
— Марс — произнесе тя, без сама да вярва на думите си. — Голямото нещо…
— А светлината?
— Слънцето — отговори Оже. — Излезли сме в орбита около Марс. Намираме се в Слънчевата система.
— Но нали каза…
Тя отново погледна към разкъсваното от проблясващи светлинки петно. Точно както беше казал Флойд, сега изглеждаше леко смалено в сравнение с последния път, когато го бе забелязала — независимо от факта, че самото петно явно се разширяваше, подобно на облак от експлозия…
В същия миг ярка светлина, каквато дори не си представяше, че може да съществува — по-ярка дори от сиянието на гърлото на тунела, — озари петното като слънчев лъч, пронизващ прозорец от цветно стъкло и достигна небивал интензитет, превръщайки се във второ слънце. След това избледня, подобно на преждевременен залез, а когато тъмнината се завърна, облакът бе почернял напълно, лишен от проблясъците, които дотогава го бяха разкъсвали.
— Къде е Фобос? — попита Оже.
Тридесет и едно
Нямаше какво повече да направят, за да забавят въртенето на кораба. Оже остави жалузите отворени и от време на време някой от двамата се покатерваше, за да надникне навън. По-лесно и безопасно обаче, беше да останат привързани към креслата. Колкото и увреден да беше, транспортният съд поне за момента оставаше цял: от излизането им над Марс не бяха отказвали повече системи и налягането в кабината беше стабилизирано до една трета атмосфера. Въздухът беше прекалено рядък за дишане, така че не сваляха маските, но поне не бяха изложени на пронизващия студ на космическия вакуум. Отоплителната система се захранваше от акумулатори, които все още функционираха. Температурата беше ниска, но не и непоносима.