— Добре ли си? — попита Флойд.
— Просто съм малко изтощена. Ще се справя.
— Имаш нужда от медицинска помощ.
— И ще я получа в момента, в който ни измъкнат от тази консервна кутия.
— Ако изобщо някой ни търси — каза Флойд.
— Търсят ни. Скелсгард трябва да е предала на Калискан, че сме на път за насам и че носим важна информация.
— Готова ли си да ми кажеш защо всичко това е от толкова съществено значение? Имам предвид, след като вече сме тук…
— Погледни отново през илюминатора, Флойд. Погледни Марс.
Оже разказа на Флойд за Марс. Разказа му за Сребърен дъжд и онова, което беше причинил на този свят.
Сребърен дъжд беше оръжие, създадено по време на последния конфликт между слашърите и трешърите от проби, взети от оригиналните нанотехнологични спори, унищожили живота на Земята. С помощта на подлост и безподобна хитрост, военните учени на СОЗЩ — подпомогнати от изменници сред редовете на хората от Политите, допринесли със собствените си умения в нанотехнологичната манипулация — извлекли грубата същина на първоначалните спори и ги превърнали в нещо изострено и красиво, аналог на самурайски меч. Сетне ги посели в отчасти тераформираната атмосфера на Марс с помощта на безброй керамични сачми, имащи способността да износват черупката си. Сачмите потънали към повърхността, разпръсквайки се на огромно разстояние.
Политите и за миг не допускали, че враговете им биха използвали срещу тях нанотехнология — единственото, което трешърите ненавиждали повече от всичко друго.
Следователно трешърите разполагали с необходимия елемент на изненада.
Сребърен дъжд бил оръжие, което се засичало изключително трудно. Експертите от Политите на Марс очаквали нещо далеч по-грубо, така че филтрите им за нанотехнологични агенти не успели да пресрещнат нападателя — лукав и смъртоносен предвестник на собствения им край. Спорите прониквали в живите организми безшумно и по напълно безобиден начин. Не просто в хора и животни, а във всяко живо нещо, което колонистите били убедили да пусне корени на Марс. Оръжието се просмуквало през запечатани врати и шлюзове; през кожа и клетъчни мембрани, дори през защитните механизми на нервните тъкани. Даже рояците от нанотехнологични машини в организмите на слашърите не разпознали натрапника — изпипано, изключително прецизно оръжие.
В продължение на цели дни не се случило нищо. Спорите се процеждали в света на колонистите на всички равнища. В иригационните съоръжения, използвайки каналите, за да се придвижват на големи разстояния; посредством физически контакт между хора и животни; с помощта на климатичните процеси — едновременно с вятъра; репликирайки се по ефикасен и систематичен начин, но без да използват прекалено много ресурси, които биха издали присъствието им. Постепенно хората започнали да се оплакват от проблеми със здравето — нищо сериозно, обикновени признаци за настинка.
С тази разлика, че никой гражданин на Политите не си спомнял кога за последно някой е боледувал от настинка…
Тактиците от СОЗЩ били програмирали активирането на Сребърен дъжд за 28 юли 2243 година. По чиста случайност денят и месецът съвпадали със събитията от Нанокоста: разполагането на Сребърен дъжд било продиктувано от чисто стратегически съображения. Веднъж щом съвпадението станало очевидно обаче, генералите не сметнали за необходимо да променят плановете си. Вместо това щели да изпратят послание — косвено, или не — на Политите. Това е цената, която плащате, заради злото, сторено от бащите на идеологията ви.
Когато спорите най-после се активирали, всеки инфектиран организъм умрял в един-единствен, избухващ миг, благодарение на малките бомби с часовников механизъм, задръстили клетките му. Записите от системите за наблюдение показват как хората просто замръзнали насред крачка, насред изречение, насред последната мисъл в живота си. След това започнали да падат на земята. Всеки биологичен процес в телата им бил прекъснат като самоотлъчила се компютърна програма. Никаква кръв, никакви видими, медицински доказуеми фази на разложение. Просто се превърнали в нещо като прах с неясната форма на трупове. Когато системите на градовете и селищата започнали да се сриват, а защитните им механизми за регулиране на климата да отказват поради липса на грижи, купчините прах просто изчезнали, отнесени от вятъра.