— Някой измъкнал ли се е жив от Фобос? — попита Оже.
— Следим няколко бавно движещи се космически апарати, които изглежда са напуснали Фобос малко преди да започне атаката.
— Защо? — попита Касандра. — Някой по-специален човек ли те интересува?
— Приятел — отвърна Оже, като се поколеба. — Не я познавах много добре, но ми се иска да вярвам, че се е измъкнала навреме.
— Опасявам се, че не мога да ти съобщя нищо конкретно — каза Касандра. И вероятно разчитайки нещо по изражението на лицето й, прибави: — Все пак ми се струва правдоподобно някои хора…
— Съществува реален шанс да се е измъкнала — намеси се Тунгуска.
— Няма значение — каза Оже. Последното, което й трябваше сега бяха празни уверения. Просто се надяваше Скелсгард да е успяла да се качи на някой от тези кораби. — Но искам прям отговор на следващия си въпрос. Кой печели?
— Ако нямаш нищо против — обърна се Тунгуска към Касандра, — наистина е време да се съсредоточа върху непосредствените си задачи. В противен случай отговорът на въпроса й няма да бъде онзи, който ми се иска. — Той кимна на Флойд и Оже. — Радвам се, че се запознахме. Надявам се да се доберете до дома без проблеми.
Той отново обърна лице към масата и затвори очи.
— Аз ще отговоря на въпроса ти — каза Касандра. — Засега няма ясен победител. Ако състезанието беше само между Политите и трешърите, нямаше да има никакво съмнение кой ще надделее, поне в района на Марс. Но умерените са на страната на трешърите. До този момент това успява да изравни силите.
— Тогава да се надяваме, че ситуацията ще остане патова — каза Оже.
Касандра поклати глава.
— Това е само пожелателно, за съжаление. Умерените се разгърнали всичките си кораби във вътрешната система, но агресорите все още разполагат с резерви. Дори и в този момент съдовете им се приближават с максимална скорост.
— Това е лудост — каза Оже. — Може да разполагат с военната сила да ни отнемат Марс и дори да прегазят Плетеницата и останалата част от вътрешната система, но умерените няма да им го позволят, без да дадат отпор, а и остава малкият проблем с превърнатата във въглен Земя, който трябва да вземат предвид.
— Как така превърната във въглен? — попита Флойд.
— Моята страна е опасала Земята с бомби — каза Оже. — Застраховка срещу слашърите, опитващи се да я измъкнат от ръцете ни.
— Искаш да кажеш, че по-скоро бихте взривили планетата, отколкото да я дадете на друг?
— В общи линии, да.
— Неприятно ми е да ти го кажа, Оже, но всички сте луди за връзване.
— Обзалагам се, че вече съжаляваш, че дойде доброволно, а, Флойд? — Без да дочака отговора му, тя отново се обърна към Касандра: — Къде в тази жалка каша се намираме ние?
— Ами вече се отдалечихме от Марс — отговори момичето. — Движим се с максимална скорост още откакто ви измъкнахме от атмосферата.
Над изображението се спусна още една икона, на половината път между Марс и Земята. И двете планети бяха разположени от едната страна на Слънцето.
— Това ние ли сме?
— Това сме ние — потвърди Касандра. — Следваме траекторията с максимална скорост, а по петите ни се е лепнал кораб.
— Максимална скорост? — Оже поклати глава. — Дори не се усеща, че се движим.
— Повярвай ми, движим се. Освен това изпълняваме доста ожесточени отбягващи маневри.
Нещо не беше наред. Оже беше чувала много неща за напредналата технология на слашърите, но не й беше известно да са разработвали способи за неутрализиране на ускорението. Може пък да бяха дори още по-напреднали технологично, отколкото смяташе разузнаването на СОЗЩ.
— Какво знаете за втория кораб? — попита тя.
— Смятаме, че е един от съюзниците на Ниагара, или може би самият той. Моделът е от Политите и се отдели от първоначалната концентрация от единици на агресорите. Възможно е да е прихванал сигнала на Калискан от Плетеницата.
— Трябва да се доберем до него първи — заяви Оже.
— Повече или по-малко, това е идеята — отговори лаконично Касандра. — При оптимални условия ще бъдем там след осем часа. За съжаление корабът по петите ни прави всичко възможно да ни усложни живота. Ожесточените отбягващи маневри ни отнемат време и допълнително натоварват двигателя.
— Да не би да изпускам нещо? — попита Оже. — Не усещам никакви ожесточени отбягващи маневри.