— С други думи, много удобно, когато се нуждаеш от безопасна система за придвижване, но не особено практично, ако искаш да направиш коктейл „Молотов“.
До нея Флойд се усмихна.
— Вече си мислех, че ще изслушам целия ви разговор, без да разбера и една дума. Току-що развалихте ефекта.
— Признавам, че нямам представа какво означава коктейл „Молотов“ — каза Касандра. — Някаква оръжейна система ли е?
— Би могло да се каже — обади се Флойд.
— Все още не разбирам — произнесе Касандра. — Намеквате, че някой е искал антиматерийния двигател, за да го използва като бомба. Но каква полза от нея? Кораб, който е достатъчно голям, че да носи на борда си откраднатия двигателен отсек, никога не би могъл да се приближи незабелязано до някоя планета или орбитално селище. Ще го прихванат и унищожат още в междупланетното пространство, на светлинни секунди от целта му. Щом излъчим предупреждение на всички честоти…
— Давай, направи го — каза Оже, — но не мисля, че ще помогне особено. Според мен след това ще ви бъде още по-трудно да проследите пиратите. Освен това не мисля, че възнамеряват да употребят двигателя в рамките на Слънчевата система.
— Все повече ме изкушаваш да надникна във вътрешността на черепа ти — произнесе злокобно Касандра. — Мислех, че имаме споразумение?
— А ти спомена, че имаш да ми показваш още нещо.
— Отнася се до евакуираните хора — отвърна момичето. — И до известна степен до вас.
Тя накара прозореца да изчезне, поведе ги малко по-нататък по коридора и отвори нова позлатена врата.
Помещението зад нея приличаше на обща спалня. Във вътрешността му, подредени покрай закривените стени, се виждаха двайсет контейнера с размерите на ковчези. И те изглеждаха като направени от пореста материя. Основите им излизаха директно от пода. Капсулите бяха свързани помежду си и към стените с органични, кореноподобни филизи.
— Тук държим осемнайсетте пътника и екипажа на совалката — обясни Касандра, подканяйки Оже да погледне от близо един от контейнерите.
Горната му част се състоеше от издут, прозрачен капак, по чиято повърхност се виждаше плетеница, наподобяваща кръвоносни съдове. Във вътрешността на капсулата се различаваше лицето и горната част от тялото на един от пътниците. Беше висока, чернокожа жена, обгърната от тюркоазеносиня полупрозрачна течност. На Оже дори й се стори, че разпознава в чертите й един от спътниците си по време на полета с „Двадесети век“.
— Болна ли е? — попита тя.
— Не — отговори Касандра. — Виждаш ли синкавия гел, в който е потопена? Изкуствен разтвор от машини. Проникнали са в тялото й на клетъчно равнище.
— Кой ви е дал разрешение да постъпвате така? — попита ядосано Оже. — Тези хора са трешъри. Повечето от тях никога не биха се съгласили някой да напомпа тялото им с машини.
— Опасявам се, че нямаха голям избор по въпроса — отговори Касандра. — А той беше: или тази процедура, или сигурна смърт. Можем да се занимаем с желанията им по-късно.
— Смърт от какво? Току-що каза, че тази жена не е болна?
— Заради отбягващите маневри. В момента сме подложени на натоварване от поне десет же и само то би било достатъчно неприятно, но в същото време случайните ни маневри упражняват допълнително преходно натоварване от поне сто или двеста же. За немодифициран организъм това е непоносимо ускорение. Без помощта на машините биха умрели.
— Защо сме живи ние тогава? — попита Оже.
— Ще ви покажа. — Касандра им махна да я последват до дъното на спалното помещение. — Споменах ви, че евакуирахме осемнайсет души от „Двадесети“ — обясни тя. — Но сигурно сте забелязали, че пред себе си виждате двайсет ковчега. Не бихме си дали труда да прибавим допълнителните без разумна причина. — Тя посочи последните два срещу стената. — Ти и спътникът ти сте в тези тук.
— Един момент… — започна Оже.
— Няма причина за тревога — каза Касандра. — Приближете се и огледайте вътрешността им. Ще забележите, че никой не ви е докосвал с пръст.
Оже надникна през прозрачния капак на първия ковчег. Вътре, потопен в същия син гел като предишната жена, се виждаше заспалият Флойд. Очите му бяха затворени, а лицето му представляваше неподвижна маска, изпълнена с безметежност. Тя отстъпи, за да му позволи да надникне и се премести до собственото си тяло в съседния ковчег.
— Защо имам чувството, че всичко това изведнъж се превърна в лош сън? — обади се Флойд.