Флойд отмести чинията си.
— На мен всичко това доста ми прилича на Рай. Можете да създадете всичко, или поне да убедите сами себе си, че го постигате. И живеете вечно.
— Народът на Касандра няма минало — каза Оже. — Ние също нямаме кой знае какво минало, но и малкото, с което разполагаме, е свещено.
— Не съм сигурен, че те разбирам — каза Флойд.
— Всички живи хора в днешно време са потомци на някой, живял в космоса по време на Нанокоста — обясни Оже. — Никой от повърхността на планетата не е оцелял, така че ние сме наследниците на колонистите, които вече били започнали да заселват Слънчевата система. — Тя погледна слашърката. — Нали така, Касандра?
— Горе-долу.
— Но излизането в космоса по онова време било изключително трудно. Всеки грам се е мерел, оспорвали са смисъла от него, или са се опитвали да преценят дали да не дадат приоритет на нещо друго за негова сметка. Не сме взели със себе си книгите, след като сме можели да минем и с дигиталните копия на текстовете, запазени в паметта на компютрите. Не сме взели със себе си филмите или фотографиите, след като е било далеч по-лесно да транспортираме цифровите им версии. Не сме взели дори животните или растенията, като сме се задоволили единствено със записи на ДНК-то им.
— И моят, и народът на Оже са постъпили почти по един и същ начин — допълни Касандра. — С единствената разлика, че нейната групировка — предтечите на СОЗЩ — са подходили с далеч по-малко жар към дигитализацията, отколкото ние. Били предпазливи — както се оказало по-късно, с право.
— Народът ми взел със себе си някои физически артефакти — каза Оже. — Известно количество книги, фотографии. Дори някои животни. Цената била ужасяваща, но по някакъв начин сме доловили, че запазването на такова огромно количество информация в цифров формат — в паметта на машините — ни е правело уязвими. След Нанокоста, виждайки как машините унищожават цялото ни минало в такива огромни мащаби, сме дали началото на светкавична програма за преобразуване на колкото може повече от съхранената по електронен път информация в чисто аналогов формат. Построили сме печатни машини, за да произвеждаме физически книги. Преснимали сме дигиталните образи върху химически плаки. Фабриките ни са бълвали хартия толкова бързо, колкото принтерите ни успявали да печатат върху нея. Имали сме дори армии от писари, копиращи текстове обратно на хартия, в случай че принтерите откажели, преди работата да е завършена успешно. Направили сме всичко по силите си — всичко, за което сме успели да се сетим — за да запазим копия, които могат да бъдат докоснати и помирисани като в отминалите дни. И за малко сме щели да успеем. Но просто не сме били достатъчно бързи.
— Наричаме го Забравянето — каза Касандра. — Случило се е около петдесет години след Нанокоста, когато общностите ни най-после започвали да постигат някаква относителна стабилност и способност да задоволяват нуждите си след смъртта на Земята. Дори и днес никой не е сигурен каква е била причината. Понякога споменаваме думата саботаж, но според мен е било просто неприятна случайност — просто едно от онези неща, които те очакват зад ъгъла.
— Дигиталните записи се превърнали в безсмислици — каза Оже. — Само за една нощ някакъв вид вирус или червей се разпространил из свързаните помежду си архиви на системата. Текстовете вече не можели да бъдат разчетени. Картините, филмите — дори музиката — били разбъркани и в тях нямало никакъв смисъл.
— Някои архиви оцелели — каза Касандра. — Но след случилото се по време на Забравянето не можем да бъдем сигурни в автентичността им.
— Изгубили сме почти всичко — произнесе Оже. — От миналото ни останали единствено фрагменти. Все едно да се опитваш да реконструираш цялото човешко познание с помощта на няколко книги, спасени от пожар в библиотеката.
— Ами учебните заведения? — попита Флойд. — Те не са ли пазели оригиналите на всичко това?
— По това време самите те едва смогвали да унищожават или претопяват собствените си хартиени колекции — обясни Оже. — Щом веднъж ги убедили, че могат да редуцират целия този товар от хартия до едно парче микрофилм или един-единствен оптичен диск, дисков дял, флаш памет, или каквото там било рекламирано като най-добрия начин да съхраниш данните си в дадената седмица.
— Съвършен звук за вечни времена — произнесе Касандра като че ли четеше рекламен девиз. — Това поне била идеята; колко жалко, че в действителност не проработила. Сега разбираш защо народите ни са поели в различни посоки. Трешърите вярват, че Забравянето никога повече не бива да се повтаря. Така че се въздържат от употребата на всякакви технологии, които биха им предложили безсмъртие.