Выбрать главу

— Винаги съществува известен риск да ни прихванат… но да, вече сме достатъчно близо. — Като разпери пръсти — жест, в който според Оже имаше повече театралност, отколкото смисъл. — Касандра създаде плосък екран в част от стената. За момент екранът остана празен, очаквайки отговор. — Можеш да говориш — кимна й тя.

— Къде се намираме? — попита Оже.

Касандра й каза.

— Калискан — произнесе тя. — Говори Верити Оже. Доколкото разбирам, сте искали да говорите с мен. Жива съм, намирам се на половин светлинна секунда от Плетеницата, на борда на слашърски космически апарат, така че ще се наложи да дръпнете конците, преди върху нас да се е изсипал самият ад.

Секунда или две по-късно панелът на екрана се покри с ивици в основните цветове, които бързо премигнаха и се превърнаха в пикселизиран образ с ниска разделителна способност.

— Това ли е Калискан? — попита Флойд, когато лицето на белокосия мъж най-после започна да се различава достатъчно ясно.

— Човекът, който ме изпрати в Париж и единственият, който може да успее да разбере нещо от цялата каша — обясни Оже.

— Лицето му ми изглежда познато. Имам чувството, че го познавам — произнесе Флойд, взирайки се по-внимателно в образа.

— Няма начин да го познаваш — отвърна тя. — Никога не си го виждал.

Флойд докосна слепоочието си с два пръста, сякаш й отдаваше чест:

— Както кажеш, шефе.

Очилата на Калискан отразиха светлината обратно към камерата.

— Оже… жива си. Нямаш представа колко се радвам от този факт. Моля те, предай благодарностите ми на Касандра. Не смеех да се надявам, че си успяла да се измъкнеш от катастрофата при Фобос.

— Успяхме, сър. И двамата.

Зачака отговора. Забавянето от една секунда беше достатъчно дълго, че да причини известно неудобство при размяната на реплики, сякаш разговарящите ползваха език, с който не бяха запознати много добре.

— И двамата, Оже? Скелсгард каза, че военните бебета са убили Авелинг и Бартън, преди да й помогнеш да избяга.

— Така е, сър. Намирам се в присъствието на мъж на име Флойд, който е роден и израснал на 32.

Зад гърба на Калискан се виждаха оребрявания, лонжерони и различна екипировка, свойствена за кабината на космически апарат: модерен трешърски кораб, но не толкова, колкото слашърският съд, на който се бе събудила.

— Това е сериозно развитие — произнесе той.

— Трябва да поговорим за още нещо — каза Оже. — Можете ли да уредите приближаването ни с властите?

— Гледай новините, Оже: няма никакви власти. Администрацията на Плетеницата хукна да се спасява през глава. Вече си имам един куп главоболия, докато се опитвам да избегна пиратите и мародерите, а совалката ми не е от бавните.

— Децата ми са в Плетеницата.

— Не са — каза той. — Питър ги отведе преди около два дни. Веднага след завръщането на Скелсгард започнахме да се опасяваме, че е на път да ни връхлети нещо неприятно. Децата ти са в безопасност.

— Къде са?

— Питър реши, че ще бъде най-добре, ако не казва на никого. Спомена, че ще се свърже с теб веднага щом положението се успокои.

Оже затвори очи и произнесе мълчалива благодарствена молитва.

— Сър — произнесе след секунда. — Имам важни новини. Наистина трябва да поговорим. Сигурна съм, че Сюзан Уайт е попаднала на следа и става дума за нещо сериозно. Трябва да действате незабавно… използвайте всичките си връзки, ако се наложи, преди да е станало прекалено късно.

— Всичко е наред — каза Калискан. — Повечето от подробностите разгадахме и с помощта на Скелсгард. Проявила си забележителна храброст, като си я изпратила по обратния път.

— Тя добре ли е?

— Да, в отлично здраве и в безопасност.

Поредният дълг, който не беше зле да прибави към купчината: децата й бяха спасени, както и дребничката й позната от Фобос.

— Все пак искам да поговорим — каза тя. — Сещате ли се за някое подходящо място за среща?

— Вече имам едно предвид. Там, където пиратите и мародерите няма да посмеят да ни последват. Подозирам, че дори слашърите биха се замислили, преди да се пробват.

Оже много добре знаеше какво е намислил и перспективата донякъде я плашеше.

— Калискан, нали не говорите сериозно?

— Повече от сериозен съм. Корабът, в който се намираш, може ли да осъществи трансатмосферно кацане?