Тя се обърна към Касандра.
— Е?
— Можем да летим през атмосфера. Но кацането на Земята е свързано с още някои подробности. Един трешърски кораб би се оказал далеч по-добре пригоден за сблъсък с фуриите, без да се излага на непосредствена опасност, но ние сме малко по… податливи на рисковете.
— Мислех, че слашърите вече са разработили защити срещу фуриите? Не спирате да повтаряте, че сте готови отново да сложите ръка на Земята.
— Експериментални предпазни механизми — обясни Касандра. — Каквито — със съжаление трябва да те информирам — този кораб не носи на борда си.
Оже отново се обърна към Калискан.
— Нямаме късмет. Тя твърди, че корабът им не е оборудван за справяне с фуриите. Ще се наложи да изберем друго място за срещата.
— Предай й да не се тревожи — отговори Калискан. — Гъстотата на фуриите в района, който съм избрал, е ниска. Сигурен съм, понеже следя директно данните от наблюдателните станции на Института по старините в околността. Враговете ни не разполагат с тази информация и тъкмо поради това няма да бъдат особено ентусиазирани да ни последват, поне на първо време.
Оже хвърли поглед на Касандра.
— Това звучи ли ти разумно?
— Говореше за ниска гъстота, не за нулева — отговори Касандра. — Не мога да рискувам да спусна кораба прекалено надълбоко в атмосферата, особено с осемнайсет човека под моя опека.
— Важно е.
— В такъв случай — произнесе Касандра, — ще ни се наложи да обмислим алтернативен способ за транспортиране.
— Мислиш си за совалката на „Двадесети“, нали?
— На борда й не е останало много гориво, но пак ще успее да ви върне по обратния път.
— А може ли да лети сама?
— Няма да й се наложи — отговори Касандра. — Ще се погрижа зи това.
Оже отново насочи вниманието си към екрана:
— Ще ви последваме до мястото, но ще ни трябват няколко минути, за да се организираме.
— Действайте бързо — отвърна Калискан. — И ако носите някакъв товар от Париж, сега може би е най-подходящото време да ми го предадеш. Като се има предвид какво се случи около Марс, това може да се окаже последната пратка от 32.
— Не е кой знае какво — каза Оже. — Няколко кашона, които роботът беше натоварил в кораба, преди да саботира връзката.
— Все още работиш за Института. Вземи всичко. След това следвайте траекторията ми съвсем точно, без значение колко неефективна би ви се сторила.
— Къде ни водите, сър?
— На вечеря — отговори Калискан. — Ще хапнем в компанията на Ги дьо Мопасан.
Тридесет и четири
Навлизаха в атмосферата. Пътуването се оказа по-неравно, отколкото бе очаквала Оже — аеродинамичните качества на слашърския кораб бяха силно компрометирани. По сметки на Касандра, корабът им беше изгубил поне трийсет процента от масата си по време на преследването, след като му се бе наложило да изхвърля части от себе си, за да заблуждава приборите на преследвачите им, докато основната му секция бе изпълнявала отчаяни виражи на сто и осемдесет градуса.
— Калискан премина ли? — попита Оже.
— Все още следим кораба му. На около двайсет километра пред нас е, в момента забавя до свръхзвукова скорост. Изглежда се е насочил към северната част на Европа, и по-точно…
— Париж — довърши Оже. — Трябва да е Париж.
— Изглеждаш доста сигурна.
— Така си е.
— Каква беше тази работа с вечерята с Ги дьо Мопасан? Да не е някой ваш колега?
— Не съвсем — отвърна Оже. — Но ще се тревожим за това, когато пристигнем.
— Нещо против да вметна нещо? — обади се Флойд.
— Давай.
— Наистина съм виждал Калискан. Казах ти, че лицето му ми е познато — мисля, че вече си спомних откъде.
— Знам, че ще ти прозвучи злобно — отвърна Оже, като се опита да заглади думите си с усмивка, — но наистина не си квалифициран да имаш каквото и да било мнение за Калискан.
— Може и да не съм. Но зная, че съм виждал това лице. Някой, когото съм срещал; почти съм сигурен, че е човек, с когото съм имал вземане-даване.
— Не е възможно да си се срещал с него. През цялото време е бил в пространството на 31. Няма начин да се е прокраднал през портала, без всички да разберат.
Касандра се наведе напред в креслото си.
— Може би Флойд има право. Ако наистина е сигурен в предположението си.