Флойд нямаше представа за какво говори Калискан, но допускаше, че положението им е сериозно.
— Ще полетят ли отново?
— Не зная — каза Калискан, като продължаваше да изпробва уредите, сякаш всеки момент можеха да се пробудят към живот. — Някои от системите опитват да се съживят, но не успяват, защото други все още са мъртви. Не мога да подкарам процедурата за презареждане… — Пръстите му танцуваха с маниакална скорост по клавиатурата, докато в същото време по окачения над главата му екран пробягваха колони от цифри и символи.
— Не спирай да опитваш — каза Оже, като отново нахлузваше шлема си. — Ще отида да видя дали Касандра е постигнала някакъв напредък.
— Не е необходимо — обади се Флойд, загледан към другия кораб през илюминатора. — Тя тъкмо приближава.
— Сигурен ли си?
— Погледни сама. Вероятно е решила, че е прекалено рисковано да остане на борда.
Касандра беше облякла един от другите стандартни скафандри от инвентара на совалката. Или наклонът на площадката се бе увеличил, или бурята се бе усилила, защото почти не успяваше да се задържи на крака и се придвижваше приведена като старица, поставяйки единия си крак след другия с болезнена решителност. От време на време през площадката профучаваше изтръгнато парче метал и успяваше да я пропусне сякаш по чиста случайност.
— Внимателно… — произнесе със затаен дъх Флойд. Той огледа тясното пространство в кораба на Калискан, като се опитваше да си представи как ще се поберат и четиримата, в случай че машината: изобщо решеше да се вдигне във въздуха.
— Изглежда ядрените удари намаляха — обади се Оже, която също наблюдаваше ставащото през съседния илюминатор. — Може пък там горе да е останал поне някой с малко ум в главата.
— Не се надявай много — отвърна Калискан.
Наблюдателната площадка отново се олюля и ъгълът на наклона й стана дори още по-стръмен. Флойд почувства ужасяващото приплъзване, с което корабът на Калискан потегли надолу, изгубил сцепление с металната повърхност.
— Пързаляме се — успя да каже, усещайки как стомахът му се свива на топка.
Ала сетне изведнъж отново стояха неподвижно и наклонът на площадката като че ли се бе установил на първоначалния си ъгъл. Той погледна Оже, а сетне и Калискан, но не успя да разбере от израженията им дали имат представа какво се беше случило.
— Касандра почти ни достигна — каза Флойд. — Ще свалиш ли пак рампата?
В този миг обаче, Касандра забави крачка. Изправи се срещу бесния вятър на бурята с очевидно усилие на волята и погледна към нещо вляво от себе си. Флойд проследи погледа й, доколкото му позволяваше ограниченият ъгъл на илюминатора и най-после видя какво я бе накарало да спре.
— Наистина трябва да видите това — каза той.
— Какво? — попита Оже откъм другия илюминатор.
— Ела и виж сама.
Той почака, докато лицето й се приближи до неговото и тя надникна през илюминатора.
Отвъд ръба на наблюдателната площадка се надигаше нещо чудовищно и масивно. Имаше крушовидна форма и бе осветено от загадъчни светлини, подредени в спирали и кръгове, като древните шарки по пипалото на титанично морско чудовище, надигащо се от дълбините, за да сграбчи някой злощастен малък кораб. Силуетът на Касандра се открояваше на фона на планината от светлини, а ръцете й бяха леко протегнати напред и встрани, сякаш го приветстваше — или отправяше молитва.
— Калискан — каза Оже. — Мисля, че току-що ни се притекоха на помощ.
Калискан погледна през рамо, докато ръцете му не спираха да превключват приборите:
— Какво каза?
— Само това, че до кулата е надвиснало забележително количество слашърски хардуер.
Калискан изостави контролния панел и зае мястото на Флойд до илюминатора.
— Проклетото нещо трябва да ни е проследило — каза Флойд.
— Касандра тръгва към него — обади се Оже.
Калискан се върна при приборите, позволявайки на Флойд отново да застане до нея.
— Какво е намислила? — попита учудено той.
— Не зная — отговори Оже. — Предполагам, че е възможно да опита да се свърже с…
От оръдейното гнездо в подутия корем на чудовищния кораб изникнаха няколко ярки светлинни лъча, които пронизаха Касандра като снопове слънчева светлина, разкъсваща натрупаните облаци. Тя се закова на място, а тялото й започна да трепти като знаме. Сетне лъчите изчезнаха, но Касандра все още стоеше там, покрита с неравни дупки. Тя рухна на площадката, след което бесните ветрове плъзнаха смачканото й тяло към ръба на платформата. Търкаляше се, подмятайки отпуснати ръце и крака като парцалена кукла, докато не се просна през останките на перилата, подобно на съхнещо пране.