— Какво търсят? — попита той, усещайки как му призлява.
— Не зная — отговори Оже.
Трите фигури отстъпиха като една. Сребърното пипало внезапно се засили и се изви камшично назад, преди да се зарови в гърдите на Касандра. Тримата направиха още една крачка назад и заедно с това отлепиха тялото на момичето от перилата. Сетне пипалото се изви по-бързо, отколкото можеше да проследи окото и пронизаният труп се разлетя на пет или шест отделни парчета.
Кървавото пипало изпълзя обратно и се скри в слятата броня. Тримата мъже останаха свързани помежду си още секунда или две, след което бронята започна да се разделя, превръщайки ги в отделни единици. Те се огледаха, отдалечиха се един от друг и отново се заеха да претърсват площадката.
— Каквото и да са намислили, все още не са приключили — обади се Оже. Тя извади разлятото оръжие и го притисна към гърдите си, готова да го използва.
Флойд погледна надолу. Оже вероятно вече бе осъзнала, че стълбището не можеше да им предложи път за бягство. Свършваше на десетина стъпала по-нататък и просто увисваше над празното пространство. От втората площадка ги деляха поне трийсет метра и до нея можеше да се достигне единствено посредством шахтата на асансьора (при положение че и тя не бе прекъсната) или по дължината на носещите греди, оформящи краката на самата кула.
Нямаха път за отстъпление.
Флойд отново погледна към кораба на Калискан. Две от фигурите се бяха качили на борда, а третата чакаше отвън. Той докосна рамото на Оже, за да насочи вниманието й към случващото се, точно когато единият от мъжете се появи с кутия в ръцете. Другият го последва, понесъл останалите две.
Флойд погледна към другите трима. Бяха зарязали останките на Касандра. Каквото и да бяха търсили в тях, явно не го бяха открили по или в трупа й.
Пак се взря в първите трима, когато почувства как Оже премести центъра на тежестта си, издигайки по-високо оръжието. Двама от мъжете стояха навън с кутиите, а третият се бе върнал във вътрешността на кораба.
— Внимателно — изсъска той на Оже.
Внезапно обаче вниманието му бе привлечено от нещо ново: металическо петно, увиснало във въздуха като рояк от хиляди бляскащи пчели, които по някакъв начин успяваха да се придвижат напред към кулата, въпреки страховитите пориви на вятъра. Той се намръщи, решавайки, че петното има нещо общо с мъжете, убили Касандра и Калискан. Само че се приближаваше прекалено потайно — с внезапни стрелвания и лъжливи маневри, което навеждаше на мисълта, че също като Флойд и Оже, и то всячески се опитваше да избегне вниманието на претърсващата група. Когато доближи Флойд и Оже, петното се спусна над тях и потърси укритие. Искрящата маса се извиваше и протичаше, образувайки мимолетни шарки и форми.
Флойд докосна внимателно Оже по рамото и й показа танцуващия облак. Тя се обърна стреснато — очевидно не го бе забелязала досега — и извъртя оръжието към него. Петното се отдръпна нервно, но не се отдели от укритието на стълбите. Пистолетът потрепери в ръцете на Оже, но тя явно реши да не стреля. Сетне съвсем бавно остави дулото да се наведе, докато вече не сочеше в неговата посока.
В продължение на четири или пет секунди не последва нищо.
После петното се стрелна към Оже и се обви около шлема й. Тя се забори отчаяно с ръце, опитвайки да отдели от себе си ореола от искрящи звезди. Изкрещя от ужас или болка, ала викът й секна изведнъж. Флойд настръхнал проследи как облакът от искрящи мушици започва да се смалява, докато си проправяха път към вътрешността на шлема й.
След което Оже престана да се движи.
Стълбището се разтърси, откъсвайки се от ръждивите си болтове и политайки в безкрайното пространство отдолу. Тоновете метал се сгромолясаха, пробивайки силом пътя си през отслабените места в пода на наблюдателната площадка под тях и продължиха да се преобръщат към долните части на кулата. В нощта се разнесе чудовищен, отекващ трясък на агонизиращ метал.
Нещо се пречупи във Флойд. Той разтвори вкочанените пръсти на Оже и взе пистолета. Оръжието беше като живо — мигом промени формата си, прилягайки послушно в дланта му. Струваше му се крехко и олекнало, като фигурка от станиол.
Оже не помръдваше. Лежеше неподвижно, а зад стъклото на шлема й блещукаше съзвездие от светлинки.
Значи все пак се бяха добрали до нея. Предполагаше, че скоро щяха да причинят същото и на него. От кулата нямаше път за отстъпление и след минута-две тримата мъже щяха да го открият. Ако се забавеше още, можеше дори да не получи възможност да размаха предизвикателно юмрук срещу тях, колкото и безполезен да беше жестът.