Выбрать главу

Но понякога предизвикателството бе единственото, което ти оставаше.

Той насочи пистолета към най-близката сребриста фигура и натисна пъпката, която предполагаше, че е спусъкът.

Оръжието подскочи в ръката му, изви се като змиорка и изплю нещо. Странната броня на фигурата се разпадна като хвърлена на вятъра пепел. Флойд стреля втори път, издухвайки парче от разкритото тяло на слашъра. Мъжът падна на платформата, изгубен сред плетеницата от натрошен и деформиран метал.

Останалите петима не се побавиха и за миг, обединявайки силите си. Тримата в близост до кораба на Калискан се приближиха, комбинирайки броните си, докато втората двойка правеше същото и тръгваше, към тях. Флойд отново наведе пистолета, прицелвайки се в по-голямата група. Оръжието за пореден път се измести в ръцете му и за пореден път сребърната броня се изпари, пометена в искрящ облак от частици. Този път обаче поражението не беше толкова значително. Очевидно съединените брони създаваха някакъв вид подсилващо поле.

До него Оже най-после се размърда.

— Дай ми оръжието — каза тя.

Взе го, преди да е дочакала отговора му. Направи някакви бързи настройки по корпуса му, след което изскочи от укритието си и започна да стреля с нечовешка бързина и точност, запращайки залп след залп, докато дулото на пистолета не започна да грее като нажежен ръжен. Само част от изстрелите й бяха насочени към напредващия отряд. По-голямата част от тях се целеха към кораба, и по-специално в оръдейните му гнезда.

Тя отново приклекна зад укритието си.

— Това ще ни спечели известно време. Надявам се да не е прекалено късно.

— Безопасно ли е да разговаряме по радиото?

— Засега. Подкрепленията ми заглушават комуникациите и сензорите им.

— Твоите подкрепления?

— Дълго е за обяснение.

Флойд погледна надолу тъкмо навреме, за да забележи как между разкрачените крака на кулата, в пространството между втората и третата наблюдателна площадка, се стрелва размазано петно светлина. Проследи движението му, доколкото можеше, през смрачената плетеница от мрежест метал и успя да различи друго петно от светлини, движещо се плътно до първото. Очите му последваха стремителните форми, докато все повече се издигаха в закривена траектория. Когато достигнаха връхната й точка, петната се втурнаха обратно към основата на кулата. Движеха се толкова бързо, че оставяха видими вълнисти следи във въздуха — всмукващи вихрушки, придърпващи във вихъра си отломки и назъбени парчета метал.

— Готов съм да го чуя — настоя Флойд.

— Ще се опитам. Нали видя какво се случи преди малко?

— Искаш да кажеш, когато ти умря?

— Никой не е умирал. Най-малкото Оже. С която, между другото, не разговаряш сега.

— Добре ли си, хлапе?

— Разговаряш с Касандра — отговори тя. — Малките машини, които видя, принадлежаха на мен.

— Но ние видяхме как ти умря!

— Видели сте тялото ми да умира. Машините успяха да излязат навреме. Напуснаха тялото ми в момента на смъртта, преди агресорите на Ниагара да са успели да ги задържат и разпитат. Сега използвам Оже по спешност като гостоприемник.

— И… просто си го направила?

— Не беше проста работа — отговори тя, сякаш се опитваше да се защити. — Тези машини могат да запишат и прехвърлят само отсянка на личността и спомените ми. Повярвай ми, не приемам смъртта си с лека ръка, особено тук.

Флойд отново вдигна очи. Сребърните хора бяха спрели бавното си напредване, разколебани в избора между кораба си и плячката пред тях.

— Най-добре да оставим обясненията за по-късно — каза той.

— Исках да знаеш какво става, Флойд. Ще продължа да контролирам Оже, докато не се измъкнем от тази каша. След това ще й позволя сама да реши какво да прави с мен.

— Какви са опциите й?

— Може да ме задържи в себе си, докато не открием подходящо тяло, но може да ми заповяда да напусна и тогава ще умра. Каквото и да е решението й, те уверявам, че Оже няма да пострада.

— Тя даде ли ти разрешение да останеш?

— Нямах време да попитам. Ситуацията, както без съмнение си спомняш, беше на път да излезе от контрол.

Огромният слашърски кораб беше подложен на атака. Два по-малки кораба го обхождаха като оси и го обсипваха с мълниеносни проблясващи лъчи. Лъчите прогаряха болезнени линии в очите на Флойд. Имаше чувството, че някой ги режеше като с бръснач. Той се насили да отмести поглед.