— Това кавалерията ли е? — попита.
— Да. Поисках подкрепления веднага след като напуснахме Марс, но нямах представа колко кораба биха успели да откликнат.
— Ще спечелим ли?
— Възможно е да завършим наравно.
По-големият кораб се отбраняваше. Флойд рискува да хвърли един поглед с присвити очи и видя как от непокътнатите му странични оръдейни портове учестено се подават паралелни лъчи, завършващи в налитащите нападатели. И трите кораба се защитаваха посредством подвижни щитове: закривени листове прозрачен материал, плъзгащи се от единия до другия край на корпусите им, изменящи формата или наклона си в съответствие с повърхността под тях. Всеки път, когато някой от лъчите се протегнеше, някой от щитовете се стрелваше към мястото на удара и абсорбираше енергията му, като искреше по краищата си подобно на хартия, която се кани всеки момент да избухне в пламъци. След около секунда-две щитът изригваше, нажежен до бяло и се посипваше на парчета, на милиони малки искри, пърхащи над Марсово поле.
Постепенно обаче ставаше ясно, че големият кораб понася все повече поражения. Щитовете му обезумяло се хвърляха напред или назад, но въпреки всичко се оказваха твърде бавни, за да парират лъчите на противниковите съдове. На една трета от дължината му през полупрозрачния корпус се надигна яростна експлозия, която разкъса издутините на обшивката като изходна рана от куршум. През зейналия пролом надничаха озъбени машинни части. По целия път до опашката му се подгониха верига от не толкова сериозни експлозии. Ярките светлинни символи под прозрачния слой на корпуса му започнаха да се разтичат и огъват, губейки остротата си.
— Умира — обади се Касандра от устата на Оже.
Петимата мъже се разделиха, прекъсвайки връзката между броните си. Трима от тях се втурнаха към кутиите с артефакти, събраха ги и се насочиха към рампата, водеща обратно в ранения кораб. Останалите двама подновиха без бързане напредването си към Флойд и Оже — очевидно без да ги е грижа какво ще се случи с техните другари или с пътя им за отстъпление.
Рампата се клатеше напред и назад, докато корабът се бореше със зъби и нокти да се задържи в близост до кулата. За момент изглеждаше така, сякаш тримата мъже бяха на път да изгубят почва под краката си и да полетят към бездната под тях заедно с товара си. По някакъв начин успяха да се доберат до вратата и да се хвърлят през нея, докато в същия момент рампата започваше да се прибира като захлопваща се челюст на заситен кит.
По дължината на кораба запремигваха нови микроексплозии. В този момент опашката му се намираше по-ниско от носа, сякаш — колкото и абсурдно да бе — апаратът потъваше. Един от атакуващите кораби бе засегнат сериозно и бавно губеше височина. От едната му страна се извиваше ивица от мастиленочерен дим — или поне нещо, което приличаше на такъв. Флойд проследи полета му, докато се носеше надолу в неудържима мъртвешка спирала и най-накрая не експлодира недалеч от Монпарнас.
Двамата мъже в сребърни брони почти бяха достигнали началото на стълбището. След няколко секунди щяха да изскочат право срещу Флойд и Оже.
— Слушай ме внимателно, Флойд.
— Слушам те.
— Трябва да изчезваме оттук. Изпратих част от машините си до двете совалки, за да се опитат да ги приведат в работно състояние.
— И?
— И двата кораба започват да се възстановяват от електромагнитния импулс. Най-добрата ни възможност за бягство е совалката на Калискан: по-малка и по-маневрена е и шансът да я прихванат не е толкова голям.
— Какво чакаме тогава?
Обсаденият кораб от другата страна на руините на наблюдателната площадка успя да привлече вниманието му. На гърба му се бе разкрил отвор. В същия момент през него като мълния излетя нещо и започна да набира скорост с всяка изминала секунда. В началото допусна, че е някакво ново оръжие, което слашърите бяха запазили до последния момент в резерва. Ала обектът с форма на семка продължи да се издига, изхвърляйки огнена опашка от заострената си кърма.
— Какво беше това?
— Спасителна капсула. Но който и да е в нея, едва ли ще стигне далеч.
Останалият атакуващ кораб рязко се отдалечи от по-големия, полагайки очевидно усилие да прихване отдалечаващия се спасителен съд. Двата летателни апарата размениха ожесточени изстрели, преди спасителната капсула да прониже нашарената структура на облаците. Надвисналият им покров се озари ярко във вътрешността си, след което в небето се търколи закъсняла гръмотевица. През една пролука Флойд успя да зърне как семката на спасителната фигура бясно си проправя път обратно в орбита, разсичайки нощта като падаща звезда.