— Искаш ли да перифразираш последното?
— Няма да стигнат далеч. Прихващачите в околоземна орбита ще се погрижат за тях.
Главният кораб вече не успяваше да поддържа височина. Беше се наклонил под ъгъл от четиридесет и пет градуса, изригвайки огън и дим, а корпусът му бе покрит с трескави, оплетени символи. Започна да се върти и в същия момент долният му край закачи една от четирите колони, поддържащи наблюдателната площадка. Цялата структура се плъзна странично на няколко метра разстояние под акомпанимента на ужасяващо стържене и звук от натрошен метал. През дупката на стълбището Флойд видя как над Париж се изсипаха тонове желязо. Ала умиращият кораб още не беше мъртъв. Продължаваше да се върти, избутвайки още по-нататък остатъците от горната част на кулата. Ново олюляване едва не ги запрати извън тясното убежище на стълбището.
— Виж — произнесе слисано Флойд.
Малката изострена совалка на Калискан се плъзна през ръба на платформата и падайки, се блъсна в кулата. Започна да се смалява, докато не стана голяма колкото яйце, като не спираше да се преобръща отново и отново и от време на време да се блъска в решетъчните колони на кулата. В близост до земята апаратът избухна на парчета в слаба, наподобяваща мозък експлозия. Флойд почувства как кулата се разтърси далеч по-мощно от преди. Другият кацнал кораб — онзи, с който бяха пристигнали — се бе плъзнал към средата на платформата, но от ръба го делеше само още едно по-рязко разклащане.
— Дотук с избрания път за отстъпление — обади се Флойд.
— Ще се наложи да вземем нашия кораб. Ще разберем дали е в състояние да окаже съпротива едва когато се доберем до него. Тогава обаче няма да можем да си позволим лукса да се върнем обратно.
— Готов съм да рискувам.
— Да вървим.
Оже напусна укритието на стълбището. Флойд я следваше плътно по петите. Придвижваха се приклекнали срещу напорите на бурята и търсеха завета на различни препятствия всеки път, когато им се удаваше възможност. Оже отново използва пистолета, стреляйки със същата нечовешка прецизност, каквато бе демонстрирала по-рано. Понякога дори не поглеждаше накъде сочи дулото му, но все пак безпогрешно успяваше да улучи целта си. Оръжието нанасяше само повърхностни поражения на двамата останали членове на отряда — или пистолетът започваше да се изтощава, или мъжете бяха подсилили броните си, — но поне вече не можеха да разчитат на прикриващия огън на кораба си. В този момент двамата напредваха към совалката на „Двадесети“ и протягаха пипало от сребриста светлина от обединените си брони, за да блокират шлюза й. Пипалото се извиваше и олюляваше във въздуха, а върхът му се разширяваше, за да оформи по-ефективно препятствие. В същото време към Оже и Флойд се протягаше двойка по-тънки пипала — плющящи свободно във въздуха над главите им като изпуснати корабни въжета. Оже не спираше да стреля, целейки се едновременно в двете пипала и главното тяло, откъдето излизаха. Продължаваше да улучва с плашеща точност мишените си, но дори и Флойд вече забелязваше, че стреля все по-пестеливо. Нямаше какво друго да направи, за да ги предпази от двете пипала над главите им.
— Определено отслабват — произнесе задъхано тя. — Не могат да разгръщат бронята си до безкрай. За нещастие енергийният заряд на пистолета е почти изтощен.
Намираха се на десетина крачки от совалката, прикрити зад купчина рухнал метал. Шлюзът й все още беше блокиран от главното пипало. Нямаше начин да си проправят път през него и да оцелеят, не и след онова, което бронята бе причинила на тялото на Касандра.
— Не можем да се откажем — обади се Флойд.
— И няма да се откажем, но изстрелите ми вече не успяват да им нанесат поражения. Разполагам с енергия, достатъчна за шест нормални изстрела. Ще опитам да я използвам цялата наведнъж. След това оръжието ще бъде безполезно, но това вече няма значение.
— Направи каквото трябва.
— Няма да ги убие — произнесе тя. — Просто ще ги поразтърси. — Оже направи необходимите корекции. — Без значение какво ще последва — продължи, — искам да се затичаш към шлюза и да не спираш. Влез в кораба и не се бави, ако забележиш, че не съм по петите ти.