— Никъде не отивам без теб.
— Машините ще се погрижат за кораба. Но да се надяваме да не се стигне дотам.
Пипалата шибнаха въздуха над тях и се протегнаха надолу, изостряйки се като рапири.
— Каквото и да правиш — каза Флойд, — мисля, че сега му е времето.
Тя вдигна оръжието и се прицели в слелите форми на двамата слашъри. Пистолетът стреля също като по-рано, но с далеч по-голям интензитет. Лъчът му прониза бронята, изпарявайки цели пластове от нея. В следващия миг оръжието започна да отделя непоносима светлина в ръката на Оже. Тя го задържа, докато цикълът на изстрела приключи, след което запрати стопеното, пръскащо искри парче метал надалеч от себе си с вик на болка и гняв.
— Бягай! — изкрещя.
Преди да престане да функционира, пистолетът очевидно бе успял да нанесе жестоки поражения на двамата слашъри. Бронята им се тресеше и вибрираше около тях като желе. Заострените пипала се бяха отдръпнали обратно в основното тяло, а онова, което дотогава бе запречвало пътя им към шлюза, бе прерязано и в този момент се гърчеше като обезглавена змия. Пътят към совалката беше открит. Флойд се стрелна към нея и дръпна раирания лост, който очевидно бе предназначен за отваряне на вратата към камерата. За негово облекчение тя се плъзна нагоре и се прибра в корпуса, пропускайки го в тясното отделение, където се обменяше въздуха. Той погледна през рамо, очаквайки Оже да се залепи за гърба му всеки момент.
Ала нея я нямаше. Едва бе помръднала от мястото, от което бе стреляла за последно с пистолета. Лежеше на една страна. Едната й облечена в ръкавица длан бе почерняла. В този момент се придърпваше пълзешком сантиметър по сантиметър.
— Флойд — произнесе измъчено. — Тръгвай, веднага!
— Няма да те оставя.
— Ще се погрижа за Оже. Спасявай се.
Той погледна към двамата слашъри. Единият — мъжът, когото Калискан бе ранил по-рано — също лежеше на земята, лишен от бронята си. Останките й се бяха прибрали около втория слашър, ала в начина, по който се движеше и оформяше около тялото му, имаше нещо нервно и лишено от координираност, сякаш самата броня бе ранена. Отрязаното пипало обаче, все още се гърчеше ожесточено и опитваше да се добере до основната част. Когато стигнеше до нея, бронята вероятно отново щеше да се подсили…
Флойд изостави совалката и се спусна през наблюдателната площадка към Оже.
— Спасявай се — каза тя.
Той коленичи и я вдигна, като едва не рухна от усилието — и двамата носеха тежки скафандри, а и самият Флойд определено не бе тренирал за подобно упражнение.
— Никой не изоставя никого — произнесе, опитвайки се да прехвърли тежестта й така, че двамата да не се строполят на място. — Забелязах, че и ти не бързаш особено да изоставиш Оже по начина, по който изостави собственото си тяло.
— Можех да правя каквото си поискам със собственото си тяло — отговори тя. — Но нямам правото да постъпя по същия начин с друг човек.
Флойд откри в себе си достатъчно сили и със залитане закрачи към очакващия ги кораб.
— Дори и да те убие? — произнесе през неимоверните усилия, които полагаше.
— Не говори, Флойд. И не спирай.
Той достигна вратата на шлюзовата камера и положи тялото на Оже във вътрешността й. После сам се промъкна в тясното пространство и откри същата раирана ръчка като тази отвън. Дръпна я надолу и почака, докато вратата се затвори.
Някъде долу поразеният слашърски кораб най-сетне достигна земното равнище. Докато вратата се плъзгаше надолу, Флойд виждаше как носът му потъва сред огън и лед. Сетне трупът му се сгромоляса, поддавайки под собствената си тежест, разцъфвайки сред хиляди миниатюрни експлозии. До него кулата се разтърси в синхрон, а от нея се откъртиха още назъбени парчета.
— Мисля, че в края на краищата предсмъртното желание на Ги дьо Мопасан ще се изпълни — каза Флойд.
Докато совалката се издигаше към облаците, успя да зърне само още веднъж Марсово поле. От разбития кораб на слашърите се издигаха чудовищни експлозии и го разкъсваха на парчета. От епицентъра им се разпространяваха идеално кръгли ударни вълни, които продължаваха по пътя си към защитния периметър. Париж трепереше. Съвсем бавно, като голям, ранен жираф, кулата пое по пътя надолу. Един от краката, поддържащи третата наблюдателна площадка се огъна и мигом се нацепи на безброй железни парченца. Останалите три подпори вече не успяваха да удържат структурата, макар че в продължение на няколко секунди изглеждаше, че ще успеят. Ала изходът можеше да бъде само един. След векове в патова ситуация гравитацията най-после бе спечелила битката с изкривените железни подпорни греди и ръждивите болтове. Кулата започна да се накланя все по-бързо, а трите подпори с нежелание се поддадоха на нагнетеното напрежение. Стотонните трегери се отскубнаха на свобода и заиграха вибриращо във въздуха като захвърлени карти за игра. Докато в земята се вбиваха хиляди тонове метал, на стотици метри във въздуха се издигаше облак от фин леден прах. Скоро и последните метри на кулата щяха да изчезнат зад импровизирания параван. Флойд видя как третата наблюдателна площадка се гмурна в белотата на ледения воал сред канонада от назъбени мълнии, и отмести очи, неспособен да гледа докрай.