— Какво ще стане сега? — попита Флойд.
— С Оже ли? Ще я държим под наблюдение, докато идентифицираме подходящ гостоприемник за машините на Касандра. Все още не сме напълно сигурни какво правят с нея, но мисля, че засега е далеч по-безопасно да ги оставим да го довършат.
— Но тя ще се оправи ли?
— Да. Обаче дали след това отново ще бъде същата… е, това вече е друг въпрос.
Флойд обхвана чашата си с две ръце и кимна. Нямаше смисъл да стреля по вестоносеца, особено при положение че Тунгуска правеше всичко по силите си.
— Преди да напуснем Париж — вдигна отново глава той, — Касандра спомена, че е дала заповеди да прихванат спасителната капсула.
— Получихме ги — отговори Тунгуска.
— Просто се чудех какво е станало след това. Успяхте ли да свалите птичката?
Тунгуска се огледа, сякаш за да се увери, че никой друг не ги слуша:
— Не съвсем. Изглежда един от прихващачите ни е бил компрометиран. Този, който имаше най-голям шанс да залови беглеца, просто… го е оставил да се измъкне. — Той разтвори пръсти. — Лош късмет.
— Не можете да позволите на това нещо да се измъкне.
— Направихме всичко по силите си, но в окололунното пространство чакаше друг, по-бърз кораб. Намираше се във временна сензорна сянка. Много умно.
— И този по-бърз кораб… колко е голям?
— Достатъчно голям, за да превози антиматерийния двигател от „Двадесети век ООД“, ако това се чудиш — каза Тунгуска. — Не можем да бъдем сигурни дали е същият кораб, замесен в отвличането, но като се вземат предвид всички останали фактори… изглежда повече от вероятно. Всъщност успяхме да свържем този кораб с Ниагара.
— Трябва да го спрете.
— За нещастие не е лесна работа. Корабът му вече се отдалечава с максимална скорост. Насочил се е към портала на Седна.
— Затворете го тогава — каза Флойд.
— Опитахме. Оказва се, че съюзниците на Ниагара контролират портала. Можем да установим военно присъствие там до един ден — достатъчно, че да прогоним агресорите, — но не и преди този кораб да се добере до хипермрежата.
— След което ще го изгубим — произнесе тежко Флойд.
Тунгуска се помести на мястото си. Кожената тапицерия на креслото изскърца.
— Не е задължително. Знаем, че корабът се е насочил към портала на Седна. Освен това знаем къде излиза далечният му край. Там има друга тройка портали. Ниагара ще поеме по един от тях. Ако не успеем да се залепим за опашката му, ще разчетем остатъчните сигнатури за активация на порталите и така ще разберем в коя заешка дупка се е спуснал. В този момент ще рискуваме навлизане в хипермрежовата връзка заедно с друг кораб. Процедурата е в разрез с обичайното, дори и за корабите на Политите, така че ще се наложи да изключим някои от защитите на портала, преди дори да опитаме. Най-малкото обаче ще успеем да проследим Ниагара през част от пътя.
— Не е кой знае какво.
— По-добре е, отколкото да се откажем още сега. Корабът на Ниагара е голям, бърз по права траектория, но не толкова маневрен при транзит от портал в портал, колкото нас. Това е единственото ни преимущество.
— И все още нямате представа към кое ъгълче на космоса се е насочил?
— Абсолютно никаква — отговори Тунгуска. — Тази част все още не сме я разгадали, за съжаление. Да имаш някакви гениални идеи?
— Ако ти трябват гениални идеи — отвърна Флойд, — определено се обръщаш към грешния човек.
Когато довършиха питиетата си, Тунгуска отведе Флойд до каютата му през лабиринт от тесни сервизни коридори.
— Не е кой знае какво — каза слашърът, като отвори вратата към помещение, което Хауард Хюс можеше да използва, за да упражнява приземяване.
— Ще се сместя някак — отговори Флойд, плъзгайки пръст по тиковото дърво на рамката на вратата. — Всичко това истинско ли е?
— Напълно — увери го Тунгуска. — Корабът ни е голям и можем да си позволим да отделим ресурси за удобството ти. Ако се нуждаем от допълнителни енергийни запаси, ще се опитам да ти дам достатъчно предизвестие.
— Благодаря… струва ми се — произнесе Флойд. — А за Оже?
— Ще те уведомят, веднага щом настъпи някакво развитие.
— Бих искал да я видя.