— Сега?
— Може би след известно време.
— Все още не е в състояние да разговаря с теб — предупреди го Тунгуска.
— Знам — каза Флойд, — но искам да знае, че някой го е грижа за нея.
— Разбирам — кимна Тунгуска, като го въведе в стаята. — Направил си голяма жертва, идвайки тук, нали, господин Флойд?
— Правил съм и по-големи.
— Но със сигурност разбираш, че не съществува каквато и да е гаранция, че някога ще се завърнеш в дома си.
— Нямах никаква представа за това, когато помогнах на Оже да избяга.
— Може би. Но щеше ли тази информация да те накара да промениш решението си?
Флойд обмисли въпроса внимателно и се опита да отговори възможно най-искрено:
— Може би не.
— Аз също се съмнявам. Не съм познавач на човешката природа, но подозирам, че пак би постъпил по начина, по който си постъпил, дори последствията да ти бяха известни. — Тунгуска го потупа по рамото. — Откровено казано, намирам това достойно за възхищение. Бил си готов да захвърлиш всичко — света и хората, които си обичал, — за да спасиш човешки живот.
— Е, не бързайте да ме провъзгласявате за светец — отговори Флойд. — Смятах, че е добра идея да помогна на Оже да се върне. Това вече беше един вид егоизъм. И все още съществува шансът да успея да се върна обратно.
Тунгуска го изучи внимателно за момент, докато единият му пръст следваше тежката извивка на брадичката му.
— Ако успеем да определим координатите на АГС обекта?
— Да.
— Е, в това има известна доза истина. Но все пак остава дребната подробност как ще проникнеш вътре. Агресорите ще направят опит да доставят устройството за антиматерия, което може и да не успее да пропука черупката. Ние от своя страна ще положим всички усилия да им попречим. Ако ни се удаде възможност да детонираме устройството преждевременно, ще го направим.
Флойд не беше обмислил нещата чак в такива подробности. Тунгуска нямаше нужда да му разяснява допълнително, че мисията можеше съвсем лесно да се превърне и в самоубийство, стига това да беше единственият начин да попречат на Сребърен дъжд да достигне 32.
— Съжалявам — произнесе Тунгуска, забелязал реакцията му.
— И до вътрешността няма друг път, който да използвам, нали?
— Не, доколкото ни е известно. Разбира се, ако някога успеем да овладеем АГС-а, ще разполагаме с цялото време на света, за да открием път до вътрешността му… но времето е единственото нещо, с което ти не разполагаш.
— Направете всичко възможно да спрете Сребърен дъжд — каза Флойд. — Двамата с Оже рискувахме главите си именно заради това. Заради него умряха Сюзан Уайт, Бланшар и Касандра, както и всички останали невинни хора, които по някакъв начин успяха да се набъркат.
— Все още имаме надежда за задоволителен изход от ситуацията — отвърна Тунгуска с приповдигнат тон в гласа. — Просто се опитвах да те предупредя, че е желателно да сме готови за най-лошото.
Тунгуска остави Флойд в каютата му, докато корабът летеше през системата по посока на попадналия във вражески ръце портал. Флойд обиколи огромното помещение, изследвайки обстановката като лабораторен хамстер. Беше достатъчно комфортно и бе очевидно, че домакините му бяха положили големи усилия да го накарат да се почувства като у дома си, ала имаше усещането, че би бил далеч по-щастлив и между реалните стени на кораба, такъв, какъвто бе в очите на обичайните му пътници. Отблизо подробностите на обзавеждането имаха в себе си нещо повърхностно, нещо, което силно му напомняше на стаята за отмора, в която бе разговарял с Тунгуска. Все едно се разхождаше в нечий чужд, смътен сън. Вместо да го отпусне, това го караше да се чувства нащрек.
До писалището имаше голямо, старо и високо радио. В дървото около решетката на говорителя бе изрязан стилизиран залез. Флойд го включи и си поигра с копчето за настройка на честотата. Имаше само един канал. По него мъжки глас съобщаваше последните новини около положението в системата, като поставяше акцент върху събитията около портала, към който се бяха насочили. Говорителят говореше забързано и професионално, като коментатор на конни надбягвания, и разнообразяваше скучния си монолог с помощта на малки звънчета, свирка и мелодии от ксилофон. Не беше истинска новинарска емисия — Флойд успя да си даде сметка за това доста бързо. Дори и през 1939-а щеше да звучи отживяло и фалшиво. Но беше извлечение от реалната ситуация, поднесена по начин, който трябваше да го успокои и информира.