Послуша радиото в продължение на около час, ала след известно време вече не успяваше да го издържа. Корабът на Ниагара бе достигнал портала и беше осъществил успешно проникване. Страховете, че агресорите може да направят опит да срутят тунела след преминаването си, се бяха оказали безпочвени, поне засега. Едното им предположение беше, че техническият персонал, оставен да извърши срутването, е отказал да се подчини. Другата теория бе, че щяха да отложат срутването на тунела до последната минута, преди умерените да са възвърнали контрола си над него, за да не може ударната вълна да настигне и повреди кораба на Ниагара. Съществуваше и трета възможност — агресорите бяха решили да запазят портала отворен, въпреки рисковете да ги последват. Затварянето му би застрашило бъдещия достъп до АГХ обекта, лишавайки от смисъл целия им план. Искаха да стерилизират 32, след което да обединят всички около идеята, че това е бил най-разумният избор. Чак тогава сигурно щяха да си дойдат на думата за разпределянето на територията.
Флойд изключи радиото и отново се замисли за Оже. Беше влязла в живота му преди по-малко от седмица, и все пак не можеше да си представи и една секунда от остатъка му без нея. Всяка друга тревога му се струваше отдалечена и маловажна, когато ставаше дума за оцеляването й.
Точно тогава се появи Тунгуска.
— Добри новини, Флойд… Оже има подобрение.
— Намерили сте друг гостоприемник?
— Не, още не. Машините на Касандра поне засега изглеждат решени да се окопаят колкото могат по-добре. Възможно е да са сметнали за необходимо да останат в Оже, докато кризата отмине.
Флойд се изправи.
— Може ли да я видя?
— Казах, че има подобрение — отвърна с изпълнена с разбиране усмивка Тунгуска. — Не, че е в пълно съзнание.
— След колко време ще дойде на себе си? — попита Флойд, отпускайки се отново на леглото.
— Когато стане достатъчно силна за посетители, ще сме навлезли дълбоко в портала. — Тунгуска му показа кутията в ръцете си. Беше натъпкана с нещо, което Флойд първоначално взе за документи. — Дотогава ще се наложи да проявиш разбиране.
Флойд прие тази информация с толкова разбиране, колкото успя да намери в себе си.
— Добре. Предполагам, че така или иначе няма смисъл да спорим.
— Боя се, че си прав. Взели сме положението на Оже присърце, но сме също толкова загрижени и за благополучието на Касандра. — Той се приближи до леглото на Флойд и остави кутията в краката му. — Междувременно си помислих, че мога да направя престоя ти тук малко по-поносим.
Флойд погледна надолу. Кутията беше пълна с плочи: щампованите изображения и имената на звукозаписните компании на калъфите им му се сториха странно познати.
— Откъде ги намерихте? — попита недоверчиво.
— Товарът, който донесохте от 32 — обясни с доволно изражение Тунгуска.
— Мислех, че сме го изгубили.
— Така е. Това са копия, реконструирахме ги от телеметричния анализ на оригиналния товар. Можеш да благодариш на Касандра за това добро хрумване.
Флойд извади една от плочите.
Седемдесет и осем оборота в минута: Луис Армстронг и Креолският джазбенд на Кинг Оливър, изпълняващи „Хармоничен блус“. Добре запазен, оригиналът на „Дженет“ струваше една камара пари. Флойд притежаваше издраскано копие, което също не беше евтино. Без значение — пак го бе слушал хиляди пъти, опитвайки се да проумее басите на Бил Джонсън.
Плочата в ръцете му беше ново издание, но пак не му бе позната. Калъфът беше изработен от странен, хлъзгав материал, приличащ на мокро стъкло.
— Вие ли сте ги направили? — попита, като потърка между пръстите си необичайната хартия.
— Не беше кой знае колко сложно при информацията, с която разполагахме.
Флойд наклони калъфа, позволявайки на плочата да се плъзне в ръката му. Беше много лека, като направена от черупка на охлюв. Имаше чувството, че всеки момент ще се строши на хиляди парченца в ръцете му.
— Дори не бях сигурен, че все още слушате музика. Оже не изглежда особено впечатлена от нея. Същото се е отнасяло и за Сюзан Уайт.
— Оже сподели ли защо?
— Все се канех да я попитам, но събитията се развиваха прекалено бързо. Каква е тази история, Тунгуска? Да не би в бъдещето на музиката да се гледа като на примитивно изкуство, като на пещерните рисунки, или дърворезбата?