— Не точно — отговори Тунгуска. — В Политите все още слушаме музика, макар че е доста различна от онова, което си чувал досега. Оже и сънародниците й обаче, просто не могат да си позволят този лукс. Вината е изцяло наша, нали разбираш. Ние им я откраднахме.
— Как е възможно да откраднеш нечия музика, Тунгуска?
— Като разработиш вирусно оръжие. Няма как да не си забелязал колко централна роля играе музиката в повдигането надуха на една нация по време на война. А сега си представи, че би могъл да й я отнемеш с едно махване на ръката. Вече разполагахме с вирусно оръжие, което можеше да ги убие до един, стига да успеехме да заразим достатъчен брой хора. Само че не искахме да ги убиваме: искахме да ги накараме да приемат идеологията ни, за да подсилим редовете си. Освен това един смъртоносен вирус се разпространява доста по-сложно в бойни условия. Веднага щом хората започнат да умират, някой въвежда карантинен режим и налага брутални мерки за ограничаване на болестта. Тъй че нашите мислители отново се заеха със задачата, преправяйки оръжието така, че да поразява говорните центрове в мозъка на трешърите. Идеята беше, че по този начин вирусът ще има по-голям шанс за разпространение, преди ефектът от него да бъде забелязан.
— Подло — каза Флойд.
— Но незадоволително — продължи Тунгуска с обичайния си спокоен и премерен тон. — Предвижданията показаха, че крайният резултат пак ще възлиза на десетки милиони човешки животи, след като жилищните им конгломерати започнат да изпитват трудности в комуникациите между работници на ключови позиции. Така че мислителите ни отново преработиха оръжието. И резултатът беше Амузика: вирус, настроен да атакува ключови зони от дясното мозъчно полукълбо, аналогични на тези от лявото, асоциирани с възприемането и пораждането на говор. Работеше прекрасно. Жертвите на вируса губеха способността си да възприемат музиката. Не можеха да я създават, да я пеят, свирят, нито дори да я подсвиркват. Не можеха да я чуват. От един момент нататък тя вече не означаваше нищо за тях: просто какофония от звуци. За някои хора това е чисто мъчение.
— Значи Оже… и Сюзан Уайт?
— Амузика се разпространи в обществото на трешърите светкавично. По времето, когато откриха, че се случва нещо нередно, вече беше късно да направят каквото и да е. Дори и днес все още се срещат мутирали щамове на вируса. И заради начина, по който бе конструирано оръжието, веднъж щом прихванеш болестта, я предаваш на децата си… и на децата на децата ти. Това е бъдещето, Флойд: свят без музика, за повечето от тях.
— Повечето?
— Не засегна всички. Един на всеки хиляда се оказа късметлия, макар че все още не разбираме защо. Тези хора са смятани за щастливци. Мразят ги и им завиждат поравно.
— Но щом можете да им отнемете музиката… не бихте ли могли да им я върнете?
Тунгуска се усмихна с разбиране.
— Опитахме, най-малкото за да заздравим мостовете между народите ни. Но доброволците, напълно естествено, изпитват неохота да се подлагат на допълнителна неврална интервенция. Повечето трешъри не биха ни доверили дори счупен крак, какво остава някой да им пипа из мозъците. А неколцината, които все пак се съгласиха… е, резултатите не доведоха до потресаващ успех. Ако си спомнят как е звучала музиката преди, се оплакват, че сега им се струва бледа и лишена от емоция. Може би са прави.
— Или просто се чувстват като всички нас — каза Флойд. — Никой никога не ми е отнемал музиката, но проклет да съм, ако напоследък ми звучи толкова добре, колкото когато бях на двайсет години.
— Признавам, че това беше и моето подозрение. Но като се вземе предвид злото, което сме сторили, най-малкото бихме могли да признаем на тези хора правото на съмнение. Може би в края на краищата нещо липсва.
— Ами твоят народ? Ако вирусът е навсякъде, защо вие не сте го прихванали?
— Щяхме, ако машините в телата ни не го държаха на разстояние. — Тунгуска се поколеба. — И като заговорихме на тази тема, Флойд, се налага да те предупредя, че след като ти самият също не си защитен от такива машини…
— Вирусът може да се качи на борда, когато пожелае.
— Вероятно за момента си в безопасност — каза Тунгуска. — За да получи вирусът шанс да те атакува, трябва да бъдеш изложен на повече от един носител. Но ако останеш в системата — и се придвижваш свободно в обществото на трешърите, — вирусът все пак ще те порази.
Флойд погледна плочата и собственото си отражение в нея.