— И повече няма да чувам музиката, също като Оже?
— Освен ако нямаш щастието да си един от хилядата с резистентност към вируса… тогава, да, бих казал, че повече или по-малко ти го гарантирам.
— Благодаря — каза Флойд. — Радвам се, че ми каза.
Тунгуска изглеждаше леко изненадан.
— Не очаквах точно благодарности. Омраза и обвинения може би, но не и признателност.
— Малко е късно за обвинения, не мислиш ли? Стореното — сторено. Освен това не останах с впечатлението, че си особено горд от онова, което сте направили.
— Не съм — отговори Тунгуска и в гласа му се долови огромно облекчение. — Нито аз, нито който и да е от нас. И ако можехме да сторим каквото и да е, за да поправим нещата…
— Може би след като отхвърлите проблема с малката война на прага ви — предложи Флойд, — ще ви остане време отново да построите мостовете. Но първо трябва да спрем Ниагара.
— Нещо в този товар му е трябвало — каза Тунгуска. — Само че той е знаел къде да търси, а ние — не. Щеше да бъде достатъчно трудно да го открием, дори да разполагахме с оригиналните предмети, или Касандра имаше достатъчно време, за да ги сканира с по-висока резолюция.
— Чакай — произнесе Флойд, като преобръщаше плочата в ръцете си. — Ако не е имала време да разгледа подробно товара, откъде се е взело това копие?
— Касандра е направила всичко по силите си, което означава, че книгите, списанията и останалите журнали не са били проучени толкова внимателно, колкото би искала при други обстоятелства. Но плочите? Всъщност процедурата по холографското преснимане на улеите върху тях е съвсем проста. Доста по-лесно от това, да сканираш хартиен документ с микроскопична разделителна способност.
Флойд наклони наляво и надясно калъфа.
— Но ако скритото съобщение беше тук, щяхте също да го пропуснете.
— Скрито съобщение като координатите на АГС обекта? Да. Но вече ти е известно, че данните за определяне на тази позиция едва ли биха заели много място. Няколко числа… могат да бъдат скрити навсякъде.
— В такъв случай е безполезно.
— Просто си помислих, че плочите ще ти помогнат да убиеш времето. Като се вземе предвид колко много харесваш музика…
— Да — отговори Флойд. — Наистина много. И оценявам жеста. Но без грамофон…
— Хайде, хайде — произнесе с игрив блясък в очите Тунгуска. — Не мислиш, че бих забравил за това, нали?
Гледаше към нещо зад Флойд, на масичката до леглото и радиото със залеза. Флойд се обърна. Сега там имаше грамофонен апарат, при това добър, а определено допреди минута не бе съществувал.
— Впечатляващ трик, Тунгуска — каза усмихнато.
— Наслаждавай се на музиката, Флойд. Ще се върна, когато имаме още новини.
След като Тунгуска си тръгна, Флойд сложи плочата на диска и постави иглата с диамантен връх в улея. Тя прескочи и за момент притихна с изключение на лекото пропукване от време на време. Сетне музиката започна — тромпетът на Армстронг изпълни помещението. Пианото на Лил Хардин звучеше ярко и чисто, като дъжд в горещ ден. Флойд пак се усмихна. Винаги беше хубаво да послушаш Сачмо, без значение от времето и мястото — ала нещо в тази музика не успяваше да повдигне духа му. Може би беше прекалено разтревожен за Оже и всичко останало, за да й позволи да го предразположи. Ала дори собственото му издраскано копие на „Дженет“ притежаваше живот, който отсъстваше в тази версия. Някъде между Париж и кораба на Касандра се бе изгубила една съществена искрица. Флойд свали плочата от грамофона и я върна обратно в калъфа. Прегледа съдържанието на кутията, след което пробва още няколко записа на джазови изпълнения, преди да се откаже окончателно. Може би причината не беше в самите записи, а в грамофона или акустиката на стаята. Все едно слушаше как някой почти успява да подсвирне правилната мелодия.
Добър опит, Тунгуска, помисли си той.
Отпусна се на леглото с ръце зад тила. Включи радиото. Новините си оставаха все същите.
— Вече можеш да разговаряш с нея — каза Тунгуска. — Но те моля да не я преуморяваш. Преживяла е достатъчно през последните два дни.
— Разчитай на мен.
— Разбира се. Между другото, Флойд, как ти се сториха онези плочи?
— Бяха хубав жест — отговори Флойд.
— Като във „важен е жестът“?
— Съжалявам, Тунгуска, но нещо в тях не е както трябва. Може грамофонът да има нужда от нова игла. Или причината да е в мен.