— Искаш да кажеш, пример като нас?
Малкото момиче с тъмна коса кимна.
— Не казвам, че ще се наложи да остана в главата ти вечно. Но когато мирът бъде поставен на масата на преговорите, някой, комуто и двете страни биха могли да имат доверие, ще се превърне във важна фигура.
— Или просто ще откажат да ни се доверят.
— Това също е един от рисковете — призна Касандра. — Но съм готова да го поема. — Сетне нещо като че я развесели. — А и никога не се знае, Оже.
— Кое?
— Това може да се окаже началото на едно красиво приятелство.
След много настояване Тунгуска най-после се предаде и позволи на Оже да се разходи из кораба. Чувстваше се отпочинала и бодра, а гласовете в главата й вече не й се струваха чак толкова настоятелни. Където и да отидеше, я следваше интелигентна дреха, която едновременно я обгръщаше топло и прикриваше благоприлично, а така също и — всеки път щом зърнеше отражението си в някоя огледална повърхност или истинско огледало — без съмнение я ласкаеше. Само преди няколко седмици би била ужасена и погнусена дори от мисълта да позволи на слашърска машина да се доближи толкова до тялото й. Сега обаче, винаги когато се опиташе да извика в себе си обичайното презрение и отвращение, просто не го откриваше на мястото му. И въпреки наскорошния си интимен разговор с Касандра, все още се питаше дали това не се случваше благодарение на машините, които потайно и недоловимо изменяха възприятията й, или защото през изминалите дни най-после си бе дала сметка, че не всичко у слашърите автоматично трябваше да бъде противно. В същото време си задаваше и въпроса дали наистина искаше да научи отговора. Беше факт обаче, че вече не ги мразеше заради самата омраза. Изпитваше странна смесица от засрамено изумление от факта, че си бе позволявала да прахосва толкова време и усилия в безпочвени предубеждения, когато възприемчивостта и толерантността биха били по-лесният и дори по-мързелив начин.
Тунгуска и Флойд седяха от едната страна на изникналата от пода маса и наблюдаваха шарките, прелитащи през стената срещу тях. Когато Оже се приближи до масата, от пода се надигна допълнителен стол.
— Сигурна ли си, че се чувстваш добре? — попита Тунгуска.
— Всичко е наред. Касандра и аз се… приспособихме.
Тунгуска й предложи новооформения стол. Тя кимна и се настани между двамата мъже. Тунгуска бе облечен в обикновена дреха от две части. Бялата фланела бе разтворена на широките му неокосмени гърди. Флойд от своя страна беше с чисто бяла риза и черни панталони с раирани ластични тиранти. Това определено не бяха дрехите, които той носеше преди да напуснат Париж, така че трябва да ги бе получил от Тунгуска. Тя се зачуди дали капитанът ги беше изровил от някой забравен спомен, или бе следвал указанията на Флойд.
— Имаме ехо от кораба на Ниагара — каза Тунгуска, показвайки един от мониторите на стената. Златистите линии оформяха контурна карта, напомняща на навигационния дисплей в транспортния съд, но с доста повече подробности. По границите на диаграмата се рееха загадъчни символи, заградени в квадратни рамки и съединени с линии обратно до възлите в самата координатна система. Символите се променяха с главозамайваща скорост от една конфигурация към друга заедно с изменящото се съдържание на картата.
— Изпращаме акустични сигнали по дължината на тунела пред нас — продължи Тунгуска. — Използваме същия високоскоростен слой, който вие сте използвали за комуникационния си канал.
— Мислех си, че вие поне ще измислите нещо по-засукано.
— Изпробвали сме различни методи, но акустичният засега си остава единствената надеждна техника, с която разполагаме. Както вероятно ти е известно, е изключително трудно да изпратиш сигнал, когато корабът е в транзитно състояние. Самият кораб поема ролята на огледало и отразява сигнала обратно към нас.
— А сега получавате сигнал от кораба на Ниагара?
— Да, слаб е — отговори Тунгуска, — но определено го засичаме. Ако използваше по-малък космически апарат, би могъл да опита различни методи за прикриването му. Но корабът му е голям и това не му оставя много възможности.
— Добре — каза Оже, — щом можете да отразите сигнал в него, възможно ли е да измерите на какво разстояние е пред нас?