— Нито един — отвърна Тунгуска.
През следващите пет минути се върнаха още две ракети. Първата бе засегната от отъркванията в стените на тунела. Лъчевите оръжия я проследиха и унищожиха бързо и ефективно на разстояние шейсет и пет километра, на самата граница, на която я бяха засекли.
Другата ракета се подчини на заповедта за самоунищожение, изчезвайки в облачето на контролирания взрив, който успя да им нанесе само повърхностни щети.
— Има още една — каза Тунгуска.
— Може би идеята в крайна сметка не беше чак толкова добра, а? — отбеляза сухо Оже.
— Беше единствената, с която разполагахме — отвърна бавно Тунгуска.
В рамките на следващите десет, изпълнени с агония секунди се появи и шестата ракета, която се носеше с максимална пресрещаща траектория. Дори и след като се приближи, не показа никакви признаци, че възнамерява да се подчини на нареждането да се самовзриви. Лъчевите оръжия на Тунгуска я разпориха на две, ала бойната й глава отказа да избухне. Ракетата зави остро и се пръсна по дясната стена на тунела. Дори и ослепени наполовина, акустичните сензори доловиха как тя заора през напрегнатото покритие от изкуствено пространство-време. Някъде много надълбоко ракетата най-сетне експлодира и цялата стена се изду навън.
— Това беше номер шест — обади се Оже. — И шестте са извън строя. Оцеляхме.
— Не — отвърна Тунгуска. — Не можем да бъдем сигурни. Последната ракета… не беше от нашите.
— Но нали каза, че шест…
— Върнаха се пет. Последната беше подарък от Ниагара. Което означава, че знае за нас.
По времето, когато корабът на Тунгуска излезе от портала, автоматичните системи за поддръжка бяха отстранили най-лошите повреди, които бяха претърпели в тунела. За някои подробности нямаше как да се погрижат без помощта на съответния специалист, но те щяха да почакат, докато се завърнат в космическото пространство на Политите. Засега корабът все още беше способен да продължи гонитбата, макар и с намалена ефективност, докато блийд-двигателят му полека-лека идваше на себе си.
— Само ако можехме да разберем по кой път е минал Ниагара — каза Тунгуска.
Оже се наведе напред, подпирайки лакти върху меката подплата на новоизникналата маса. Корабът беше освободил пасажерите от хватката си. Всички бяха получили УВ и в този момент из телата им вършееха орляци миниатюрни машини, опитващи да коригират генетичните увреждания, понесени след излагането на радиацията от необезопасените ракетни експлозии.
— Мислех, че ще го настигнем между порталите.
— Аз също се надявах на това — отговори слашърът. — И имахме сериозен шанс. За съжаление Ниагара се оказа малко по-бърз. А и след като вече му е известно, че го преследваме, сигурно е изключил някои системи за безопасност.
— Тази ракетна атака също не ни помогна особено — обади се Флойд.
— От друга страна може и да е — възрази Тунгуска. — Има вероятност Ниагара да смята, че ответният му удар ни е унищожил. При целия акустичен шум, няма начин да е проследил ставащото.
— Значи е или едното, или другото — каза Оже.
— Признавам, че има определен брой неизвестни.
— Щеше да ни бъде от полза, ако знаехме коя врата е използвал — отбеляза тя.
Преходът през хипермрежата ги бе захвърлил на хиляди светлинни години през галактиката. Оже не искаше да се задълбочава в подробностите. Очакваше ги още поне едно транзитно преминаване; може би повече. Като се вземеше предвид оплетената топология на хипермрежовите връзки, можеха да се окажат практически навсякъде, ако изобщо някога успееха да намерят следите на Ниагара до АГС обекта.
— Все пак се надявах на някаква недвусмислена следа за това кой портал е използвал Ниагара, дори и да бе успял да извърши проникването преди нас — каза Тунгуска.
— И? — попита нетърпеливо Оже, почуквайки с нокът по масата.
Тунгуска вече бе извикал изображение на непосредственото пространство около четирите съседни портала. Всички бяха прикрепени към анонимни парчета скала в орбита около тъмна двойна звезда, в чийто район така и не се бе образувала сериозна планетарна формация. Беше пусто, адско място, изпълнено с цвърчащи високоенергийни частици, поглъщани и изплювани от закривената сиамска магнитосфера на двойните звезди.
— При максимално ускорение и изключени системи за безопасност е успял да достигне един от трите входни портала само секунди преди нашето излизане — обясни Тунгуска. — Очевидно е смятал, че устройството „Молотов“ ще издържи на натоварването, без механизмът му за защита да откаже… а може би просто е рискувал.