— Късмет? — попита остро Оже. — Товарът не ни разкри нищо.
— Съжалявам — произнесе Тунгуска. — Ако можех да направя нещо… Разбира се, ще продължим гонитбата и ще се надяваме на най-доброто.
— Това ли е всичко, което можеш да ми предложиш?
— Опасявам се, че да.
Никой не отрони и дума, докато Флойд не вдигна ръка и не каза:
— Ще възразите ли, ако и аз предложа нещо?
Тридесет и осем
Блийд-двигателят все още не беше готов за максимална тяга. Докато се носеха с едва забележимото едно же към заподозрения портал, Флойд отведе Оже и Тунгуска обратно в каютата си.
— Най-добре да си струва — предупреди го тя.
— Да разполагаш с някаква друга алтернатива?
— Просто исках да кажа… не ни вдъхвай напразни надежди, Флойд. Зная, че се опитваш да помогнеш, но наистина…
Той я погледна със засегнато достойнство.
— „Но наистина“ какво?
— Материята е изключително сложна — обясни тя.
— Онова, което се опитва да ти каже — намеси се Тунгуска с помирително изражение, — е, че съществуват някои области, в които от теб се очаква да имаш мнение… и други, в които се очаква да нямаш.
— Разбирам — отсече Флойд.
— И се страхувам, че въпросите, свързани с пътуването през хипермрежата, категорично се отнасят към втората категория — довърши Тунгуска.
— Поне ме изслушай, човече.
— Флойд, разбирам, че го правиш с добри намерения — каза Оже, — но вече трябва да се подготвяме за момента, в който ще се включи блийд-двигателят.
— Преди да драснете клечката, не ви ли се иска да знаете дали сте се отправили във вярната посока?
Той отвори вратата към обширното пространство, което изпълняваше ролята на временна каюта. Тримата приближиха леглото и малкото мебели около него.
— Флойд, дай ми поне намек, става ли?
— Беше нещо, което ти самата спомена, Оже: как, по дяволите, са успели да разчетат числата, идващи от онази антена, ако им се е налагало да работят в условията на хиляда деветстотин петдесет и девета година?
— Просветли ме — предложи Оже.
— И мен, след като така и така си започнал — обади се Тунгуска.
— Търсехме микроточка или нещо подобно — обясни Флойд, — защото смятахме, че се нуждаем от десет или дванайсет цифри — координатите на АГС обекта.
— Продължавай — произнесе Оже, почувствала леко вълнение, въпреки опасенията си.
— Е, според мен допускахме грешка.
— Флойд, не протакай излишно.
Флойд се настани на леглото и предложи на Оже и Тунгуска двата стола.
— Да погледнем истината в очите: нямахме никакъв шанс да намерим търсеното. Ти сама го каза, Оже — съобщението би могло да е скрито навсякъде — от най-дребното петно, до най-лекото изместване в позицията на някоя буква във вестника. За да го откриеш, трябва да знаеш точно къде и какво да търсиш.
— Флойд — произнесе предупредително тя.
— Но това все пак оставя един важен въпрос без отговор: как са стигнали до тези числа? Било е едно да построят онази антена, но за да разберат какво им казва — е, дори и ти си на мнение, че би се оказало трудно, като се вземе предвид научното равнище от хиляда деветстотин петдесет и девета година.
— В света на Флойд не съществуват компютри — обясни на Тунгуска Оже. — И са доста по-изостанали от нашата петдесет и девета, тъй като Втората световна война така и не се е състояла, следователно техническият прогрес не е получил приоритет.
— Разбирам — отговори Тунгуска, като поглади брадичката си. — В такъв случай наистина е трудно да се разбере как биха могли да обработят данните от гравитационното устройство. Дори и в днешно време упражнението би ни поизпотило.
— Не много, надявам се — каза Флойд, — защото мисля, че и на вас ще ви се наложи да се поупражните.
— Какво си открил? — попита Тунгуска.
Флойд се наведе за кутията под леглото си и измъкна от нея една от плочите. Оже прочете етикета: Луис Армстронг.
— Това — отговори простичко той.
— Имах подозрението, че плочите са ти дошли в повече — произнесе Тунгуска.
— И си напълно прав.
— А сега?
— Чудя се дали това не е следата, която търсехме през цялото време. — Флойд наведе калъфа, така че дискът изпадна в ръката му. — Мисля, че информацията, която търсите, е тук — обясни той.