— В микроточка на етикета? — попита Оже, все така объркана.
— Не. Нещо много по-комплексно от това е. Мисля, че е в самата музика. Не просто десет или дванайсет числа, а реалните данни от антената. Ти беше права, Оже. Не е имало начин да интерпретират данните с технология от хиляда деветстотин петдесет и девета година. Така че дори не са се опитали.
Лекото вълнение в нея вече се бе превърнало в неудържим трепет, който караше всяко косъмче по врата й да настръхне.
— Какво са направили тогава? — попита нетърпеливо тя.
— Прехвърляли са информацията през портала. От другата страна момчетата на Ниагара са слагали ръка върху нея и са умували над нея.
— Значи в музиката има код? — попита Оже.
— В последно време някой наводняваше Париж с евтини контрабандни плочи — обясни Флойд. — Продължи с месеци. Сега знаем защо.
— Не можеш да бъдеш напълно сигурен, че има нещо общо с това — каза тя.
— Напротив. Старият ми познат Майол дори ме насочи към връзката между случая Бланшар и собственото му разследване срещу контрабандистите. Просто по онова време не успявах да видя очевидното.
— А сега можеш? — попита тя.
— Кюстин беше разговарял с един от наемателите на Бланшар — човек на име Риво, — който твърдял, че е виждал едно от малките ви неприятни дечица да се размотава из сградата. Когато опитах и аз да поговоря с Риво, той вече си беше сложил шапката-невидимка. Няколко дни по-късно Майол ми съобщи, че са открили тялото му в наводнено мазе на склад в Монруж.
— Интересно — произнесе Оже, като сбърчи нос от погнуса.
— Става още по-интересно. Човекът имал охлузвания по врата, сякаш едно от онези деца му е помагало да не се подава над водата.
— А значимостта на този склад?
— Същият, в който Майол намерил пресата за отпечатване на плочи на контрабандистите.
— Мислиш, че Риво е участвал в схемата?
— Може и да е — отговори Флойд, — но тогава ще ни се наложи да обясним как така случайно се е оказал наемател в същата сграда, в която е живяла и Сюзан Уайт.
— Сериозно съвпадение.
— Прекалено сериозно. По-вероятно Риво отново е мярнал едно от онези деца и на своя глава е решил да проведе малко разследване. Проследил е детето чак до склада. Може дори да е бил подмамен вътре, ако децата са решили, че вече е видял прекалено много.
— Флойд може и да е попаднал на нещо — каза Тунгуска. — Дай ми плочата, ще видя какво мога да направя.
— Това оригинал ли е? — попита Оже.
— Не. Факсимиле, базирано на повърхностния анализ, направен от Касандра — отговори Тунгуска. — Но за нашите нужди би трябвало да е достатъчно, ако в него е скрита латентна информация.
— Имаш думата ми — настоя Флойд. — Или онзи музикоубиващ вирус вече е успял да си проправи път към главата ми, или в тази плоча има нещо нередно.
— Възможно е в записа да е кодиран високочестотен сигнал — предположи Тунгуска, — съдържащ в себе си значителна част от информацията, записана от антената. Мога да го потвърдя относително бързо…
— Колко бързо? — попита Оже, чието търпение вече бе на път да се изчерпа.
Той мигна.
— Толкова бързо. Трябваше просто да прегледам холографските данни на Касандра и да потърся някаква аномална структура. Винаги е по-лесно да идентифицираш един модел, ако имаш някаква представа какво търсиш.
— И? — настоя тя, като вече едва си намираше място.
— Флойд е прав. Върху тази плоча има отпечатан допълнителен канал с информация. Недостатъчна, че да направи музиката непоносима за слушане, но достатъчна, за да разстрои префинените вкусове на човек като него. — Той го възнагради с усмивка, изпълнена с възхищение. — Иначе никога не бихме я забелязали.
Тунгуска преобърна плочата от едната и другата страна, любувайки се на играещата светлина по огледания черен диск.
— Красив предмет наистина. Но и нещо като двуостър меч.
— Ние сме им помагали — каза Оже. — Изнасяли сме тази информация от Париж с мисълта, че спасяваме безценни артефакти.
— Знаели са всичко за усилията ви да изнесете колкото можете повече културни паметници от града — произнесе Тунгуска. — И при положение че по същото време агентите на Ниагара е трябвало да изнесат собствените си открития, малката им операция е съвпаднала с вашата идеално. Трябвало е само да заровят информацията в записа на тези плочи и да се погрижат да попаднат в ръцете на Сюзан. Най-добрият вариант е бил да наводнят пазара с фалшификати.