— Знаете ли какво? — каза Флойд. — Не бих бил изненадан, ако Парижката сфера се е намирала в някой съседен склад. Дори и Майол да се е натъкнал на нея, никога не би се досетил за какво служи.
— Измамиха ни — обади се Оже, едновременно разгневена и засрамена.
— Не се обвинявай — напомни й сериозно Тунгуска. — Благодарение на усилията на Сюзан от Париж са били изнесени цели купища уникални материали. Не е нито твоя, нито нейна вината, че някои от тези артефакти са били подправени умишлено.
— Но как е възможно само един диск да съдържа цялата информация? — попита тя.
— Разполагаме с цяла кутия — напомни й Тунгуска. Той отново мигна, докато някаква част от ума му прехвърляше данните на Касандра и преглеждаше анализа им. — Изглежда една трета от тях имат сходна микроскопична структура. Останалите вероятно са автентични.
— Но ние сме изнасяли плочи още откакто порталът на Фобос е бил отворен — обади се Оже. — Това са стотици хиляди записи.
— Може би няма значение — сви рамене Тунгуска. — Навярно си спомняш, че Ниагара положи специални усилия да се добере до последната доставка. Възможно е предишните да са съдържали данни с временен или несигурен характер. Нищо чудно едва наскоро да са успели да настроят антената както трябва. Като се вземе предвид времето, необходимо да комбинират информацията от трите сфери… да отпечатат сигналите на плочите… и да разпространят самите плочи, така че да попаднат по правдоподобен начин в ръцете ви… е, лично на мен не ми се струва прекалено невероятно последната доставка да е била най-значима от всички.
— Тогава все още имаме шанс — каза Оже. — Ако успееш да декодираш вградения сигнал, разбира се.
— Не предвиждам големи трудности — отвърна Тунгуска. — Не забравяйте, че би им отнело доста време да кодират информацията по по-комплексен начин, особено след като са имали проблем дори да я разчетат. Не вярвам декодирането да ни отнеме време и усилия.
— Надявам се да си прав.
— Вече сливам и обработвам данните — каза той. — Отделих значителна част от изчислителната мощ на кораба си за целта. Разбира се, нищо не пречи и в този случай да преследваме просто сенки, но…
— Не преследваме сенки — прекъсна го твърдо Флойд.
Тунгуска пъхна плочата на Луис Армстронг обратно в калъфа с известно благоговение.
— Блийд-двигателят е почти готов за максимална тяга. Ще продължим по настоящия си курс и ще поемем през най-вероятния портал. Щом навлезем в тунела, ще разполагаме с осем часа да обработим информацията и да определим позицията на АГС-а. Няма да бъде лесно — може би дори ще е невъзможно, — но поне имаме надеждата за още една следа, водеща към Ниагара.
— Все пак има полза от теб, Флойд — каза Оже.
— Не благодари на мен — отговори той. — Благодари на музиката. Винаги съм твърдял, че ще спаси света.
Тридесет и девет
Това разклонение от хипермрежата беше незначително и слабо посещавано от слашърите — основно когато бяха започнали да картографират по-далечните и зле проучени райони. Петте портала в района бяха разположени в свободен шахматен ред на не повече от една светлинна секунда разстояние един от друг. Тук нямаше слънца, никакви планети или откъснали се луни — нито дори скалистите им фрагменти или намек за незавършеното им образуване. Единствено назъбените обвивки на пет комети, изсъхнали и умъртвени от милиарди години, всяка една — подсигуряваща точка в пространството за някой от безименните портали.
Но съществуваше и нещо друго. Сензорите го потърсиха опипом в тъмнината. Беше немислимо мрачно, осветявано единствено от светлината на звездите. Освен това бе ужасяващо голямо: поне колкото слънце.
— Закъсняхме ли? — попита Оже, докато Тунгуска изобразяваше сборната картина на АГС-а на една от стените.
— Не зная. Ако изчисленията ми са точни, Ниагара току-що е излязъл от портала… преди деветдесет минути.
— Защо тогава не го виждаме?
— Забелязвам слаба следа от двигател — обясни той. — Това ме навежда на мисълта, че Ниагара вече се е скрил зад хоризонта на АГС-а. И още веднъж, ако игнорираме обичайните отклонения при изчисленията, последното би трябвало да се е случило само преди няколко минути.