— Последвай го тогава.
— Това и правим. За нещастие блийд-двигателят ни се нуждае от допълнителни поправки. Това е максималното ускорение, което можем да поддържаме за момента.
Съставният образ на АГС обекта ставаше все по-подробен с всяка изминала секунда, докато датчиците на Тунгуска извличаха още и още информация от тъмнината. Комплексните статистически методи изстискваха колосални количества детайли от една шепа базови данни. Оже си припомни брифинга на борда на „Двадесети век ООД“. Схематичната презентация на Питър тогава имаше сиво-син оттенък, но тук нямаше достатъчно светлина, която да накара рецепторите за цвят в окото да се задействат. Схемата на Тунгуска игнорира слабата фонова светлина и изрисува цялата структура в сиво, без светлосенки, с изключение на местата, където се налагаше да даде намек за геометричните подробности по повърхността. В презентацията на Питър подобното на плочи покритие я бе накарало да си представи вирус с кристална структура, ала сега черупката на АГС-а й напомняше за увеличена човешка или животинска кожа. В нея имаше някаква идея за неправилност и тук-там дори се забелязваха свидетелства за оздравителни процеси, които не бяха успели да прикрият напълно минали наранявания. Общото впечатление бе, че обектът по-скоро е бил отгледан, отколкото конструиран.
Може и да беше. Никой нямаше и най-малка представа откъде се бяха взели строителните материали. Може би в това кътче от космоса някога бе съществувала цяла слънчева система, на по-късен етап преработена и превърната в черупка за сферата. А може би необходимата релативистична маса бе създадена от нищото, но по далеч по-ефективен начин в сравнение с принципа, стоящ зад действието на блийд-двигателя.
Оже погледна Флойд, чудейки се как ли приема всичко това.
— На малко хора им се е удавало да видят нещо подобно — каза тя. — Ако това изобщо е някаква утеха.
— Можех да мина и без тази чест — отвърна той. — По някакъв начин харесвах идеята, че мога да имам вяра на нощното небе, или че слънцето е истинско.
— Светът ти е истински, Флойд. Ти също. Нищо друго няма значение.
— Засичам нещо — произнесе напрегнато Тунгуска. — Възможно е да е Ниагара.
— Ехо от кораба му? — попита Оже.
— Не е достатъчно близо за това — отговори той, — но върху повърхността на АГС-а регистрирам движещо се светло петно, което вероятно е отражение от работата на двигателите му. Прави всичко възможно да го скрие, но не му остава голям избор, когато се налага да завива.
— Напомни ми: разполагаме ли с още ракети в това чудо? — попита Оже.
— Не. Дадох инструкция на фабриките да произведат нови, но не мога да отделя необходимия капацитет заради поправката на блийд-двигателя. Мисля, че поне на първо време ще ни се наложи да разчитаме на лъчевите оръжия.
— В обсега ли ни е?
— Още не. Ще трябва да се доближим доста.
— А ще успеем ли да се доближим достатъчно? — попита тя.
— Не и ако Ниагара поддържа досегашния си курс. Но отражението навява на мисълта, че в момента намалява скоростта си спрямо АГС-а.
— Защо му е да го прави? — попита Флойд.
— Може би защото е готов да изстреля устройството „Молотов“ — отвърна Тунгуска.
— Трябва да го удариш, преди да му се е удал шанс да го стори!
— Сигурен ли си, Флойд? Ако тази антиматерийна бомба не пробие дупка в черупката, няма да можеш да се прибереш.
— Просто го направи — отговори Флойд. — По-късно ще се тревожим за билета ми за връщане. Преди няколко часа дори не вярвах, че ще живея толкова дълго.
— Никой от нас не го вярваше — отвърна Тунгуска. Челото му се набърчи, демонстрирайки слаб интерес към бурята от цифри, наводняваща главата му. — Аха! Това вече ми се струва значимо. — Той огледа изпълнените им с очакване лица. — Разполагам с анализа на данните за отражението. Изглежда имаме два светлинни източника, а не един.
Оже се зачуди дали го е разбрала правилно.
— Два тръстера?
— Да, но раздалечени дотолкова, че не биха могли да бъдат двигателите на един и същ кораб. Изглежда корабът на Ниагара е освободил по-малък космически апарат. Трябва да получим телеметричните данни всеки момент… — Той притисна дебел пръст към слепоочието си.
— Има известен смисъл — обади се Оже. — Основният му кораб е достатъчно голям, че да носи устройството „Молотов“, нали?