— Ето го източникът на слънчева спектрална радиация — каза Оже. — Виждали сме неговата светлина през пролуката. Колко време според теб би отнело на хората на Флойд да разгадаят измамата?
— Дори и без космически полети щяха да започнат да забелязват странности само след няколко десетилетия — отговори Тунгуска. — В нашата времева линия учените са измервали с голямо внимание окръжността на слънчевия диск, тъй като това бил един от начините да определят валидността на някои космологични модели. От тази гледна точка илюзията едва ли би издържала дълго.
— Или просто щяха да разработят нова теория — предположи Оже.
— Напълно е възможно.
— Както и да е, светът на Флойд не е достигнал научното равнище, което нашият е имал дори през хиляда деветстотин петдесет и девета година.
— Нищо не им пречи да наваксат — каза Тунгуска. — Тогава дори биха успели да се противопоставят с известен успех на действията на някой като Ниагара.
— Което означава, че който и да е работел зад кулисите, е координирал сериозно усилията си — произнесе Оже. — Достатъчно, че да промени събитията около Втората световна война, преди наистина да е станала глобален конфликт. Тези хора все още са някъде там долу.
— Смяташ, че заслужават наказание, нали? — попита Тунгуска.
— Разбира се. Ти не мислиш ли така?
— Предотвратили са война, в която милиони хора са намерили смъртта си, Оже. Никакво Окончателно разрешение, никакъв руски фронт, никакви Хирошима и Нагасаки.
— Не са предотвратили тази война от човеколюбие, Тунгуска. Спрели са я, защото е пречела на плановете им да осъществят глобален геноцид. И според мен трябва да платят за действията си.
— Е, вече достигаме обсега на лъчевите оръжия, ако това е някаква утеха. Тази малка совалка ще забави скоростта си и ще се подготви за навлизане в атмосферата. Ако освободи Сребърен дъжд при тази скорост, дори аблативните обвивки на сачмите няма да предпазят наномашините в сърцето на оръжието. Съществува известна несигурност в изчисленията, но бих могъл да започна атаката до три минути.
— Ами ракетите, които обеща? — попита тя.
— Почти са готови. Търпение, моля. — Тя долови нотка на неувереност в гласа му. — Що се касае до другия въпрос…
— Какъв друг въпрос?
— Зарастването на раната. Наблюдавам я внимателно и вече с огромна доза сигурност мога да заявя, че…
— Ще имаме ли време да се измъкнем?
— Да, ако допуснем, че…
— Не ми трябват повече тревоги, Тунгуска.
— Чудесно. Тогава няма да споменавам блийд-двигателя.
Тунгуска удържа на думата си. Почти две минути по-късно Оже почувства лека промяна в бойната готовност на кораба, което подсказваше, че лъчевите оръжия се канеха да открият огън. Когато най-после стреляха, презареждайки след всеки залп, долови бясната работа на масивните акумулатори някъде в дълбините на кораба.
— Колко дълго можем да издържим на това темпо на стрелба? — попита тя.
— Колкото е необходимо. Енергията не е проблем.
Совалката бе предвидила нападението с лъчеви оръжия — Тунгуска твърдеше, че това е почти неизбежно, — но не разполагаше със съществена защита срещу тях. Апаратът можеше да изпуска след себе си облаци от метални парчета, отделяйки пластове от корпуса си на малки порции, ала и по този начин не би могъл да издържи още дълго. Оставаше му да променя курса си на случаен принцип, за да затрудни максимално опитите на лъчите да прихванат ярката аура на пламъците от двигателя му — които в този момент вече бяха насочени встрани от тях, но все така видими на фона на 32 и вътрешната повърхност на сферата, — ала всяка допълнителна корекция в курса му костваше загуба в трудно извоюваната преднина. За пилота на совалката последното беше най-тънката част от сделката.
— Каквото и да направи Ниагара — каза Тунгуска, — в дългосрочен план ще се обърне срещу него. Всичките ми симулации вече докладват стопроцентов успех при пресичането и унищожаването на кораба, преди да е успял да достигне атмосферата.