Нещо в това самоуверено изказване накара Оже да настръхне от неясни опасения. Имаше чувството, че предизвикват съдбата.
Точно тогава блийд-двигателят отново реши да откаже.
Тя долови как корабът изгуби тяга и внезапно започна да изостава от жертвата си. Двигателят заекна, направи опит да ги избута напред и замлъкна. Амортизаторите направиха всичко възможно да омекотят внезапната промяна в ускорението им, ала въпреки всичко Оже на няколко пъти изгуби съзнание, докато кръвта в мозъка й клокочеше между стените на черепа като кал в кофа.
— Тунгуска… — произнесе с усилие, когато най-после дойде на себе си, — май не е зле да премислиш отново…
Корабът се намираше в състояние на свободно падане. Двигателят бе замрял напълно, изключен от системата за безопасност, преди нестабилността му да бе разпорила разлигавена рана в самата плът на пространството.
През следващите няколко минути се заредиха нови и нови приблизителни оценки на ремонтните работи. Двигателят все още можеше да бъде поправен, но кръпките след ракетната атака, вече бяха надживели експлоатационния си цикъл. Щяха да изминат най-малко няколко часа, преди да успеят да потеглят отново дори с едно же.
Долавяйки, че товарът му вече не се нуждае от закрила срещу внезапните отклонения в курса, корабът освободи Флойд, Оже и Тунгуска от хватката си, а белите пашкули, в които се намираха, отново се превърнаха в познатите форми на маса, столове, под, стени и таван.
— Надявам се — произнесе Оже, — че разполагаш с резервен план, Тунгуска. Защото иначе сме прецакани.
За негова чест Тунгуска все още успяваше да запази част от авторитета в гласа си:
— Вече разгледах възможностите — каза той. — Ще се радвате да научите, че все още има шанс да пресечем траекторията на космическия апарат.
— Ракетите? — попита Флойд.
— Не. — Тунгуска се намръщи самокритично. — Е, да. Но не е толкова просто.
Оже погледна Флойд и завъртя очи.
— Никога не е. Какъв е планът?
— Ракетите не могат да достигнат Ниагара оттук. Ремонтните ми фабрики имат лиценз за производство на почти всичко с изключение на завършени блийд-двигатели. Наложи се да се задоволя с по-груби, задвижвани от термоядрен синтез. Пак ще бъдат достатъчно бързи и повратливи, но няма да е зле да им се помогне малко.
Тонът в гласа му казваше: внимание. Каквото и да им предлагаше, нямаше да им излезе евтино.
— Например как? — попита Оже.
— Трябва да им подсигурим система за пренос. В момента не можем да се приближим достатъчно, а по времето, когато бъдем достатъчно близо, ще е прекалено късно. Но все още разполагаме със совалката на „Двадесети“. Наредих на кораба да я поправи и зареди с гориво, като един вид застраховка. Лесно ще прикрепим две ракети към корпуса й, самите те ще се захванат като паразити.
— Совалката ще успее ли да се доближи навреме? — попита Флойд.
— Всъщност точно навреме, разбира се, като се вземе предвид вероятността за грешка в изчисленията. Но някой ще трябва да я пилотира.
— Нямате ли свободен змиевиден робот, който да свърши работата? — попита Оже.
— Никой, който бих могъл да отделя от ремонтните работи.
Оже успя да се изправи.
— Какво чакаме тогава?
Тунгуска й даде знак да остане на мястото си.
— Когато казах „някой“, имах предвид себе си.
— Нищо не пречи и аз да пилотирам — възрази тя. — Колкото и добре да си запознат с материята, Касандра със сигурност знае поне колкото теб.
— Лоша идея — отговори Тунгуска.
— Защо? Машините ще ми покажат какво да правя.
— Не е там работата. Не се и съмнявам, че могат да те снабдят с необходимата компетентност, но е далеч по-добър вариант аз да управлявам совалката заедно с Флойд като пасажер.
— Не разбирам — каза Оже.
Той въздъхна, сякаш през цялото време се бе надявал да не се стигне до обяснения.
— Проблемът е, че пилотът на совалката може би няма да успее да се върне обратно. — Той събра върховете на пръстите си и заговори тихо, като наблягаше на всяка дума, сякаш им съобщаваше злокобна присъда: — Прихващането на Ниагара все още е изпълнима задача. Но когато совалката освободи реактивните си снаряди, почти няма да разполага с време да се върне дотук, да не говорим за излизане от АГС обекта. Раната се затваря. Измъкването ще бъде на косъм, ако допуснем, че раната няма да ускори заздравяването си, което пък не мога да гарантирам. — Той си пое дълбоко дъх и погледна Оже: — Ето защо ти не можеш да бъдеш на тази совалка. Ще останеш тук, готова да поемеш по обратния път веднага щом блийд-двигателят е поправен.