Грета позираше елегантно в дългото си до средата на бедрата кожено палто, поставила едната си ръка на хълбока, докато другата придържаше цигарето на височината на лицето й. Носеше черни обувки, черни чорапи, черни ръкавици и черна шапка, чиято широка периферия се спускаше на равнището на очите. В панделката на шапката бе втъкнато черно перо, а до краката й стоеше черен куфар. Носеше черно червило и — специално днес — черна линия за очи.
Грета държеше на черното. Последното правеше живота на Флойд далеч по-лесен, когато се стигнеше до купуване на подаръци.
— Кога точно пристигна писмото ми? — попита тя.
— Получих го днес следобед.
— Пуснах го от Антиб в петък. Трябваше да го получиш най-късно в понеделник.
— С Кюстин бяхме малко заети — обясни Флойд.
— Този твой противен тежък куфар? — показа багажа си Грета. — Помогни ми с него. С кола ли си? Трябва да отида в леля си и предпочитам да не прахосвам пари за такси.
Флойд кимна по посока на рекламната табела на „Синия влак“, кафенето в горния край на късата стълба с железни перила недалеч от тях:
— Колата ни чака наблизо, но се обзалагам, че не си яла нищо цял ден, нали?
— Предпочитам да ме откараш право в дома на леля ми.
Флойд се наведе, за да вдигне куфара, припомняйки се какво пишеше в писмото на Грета.
— Маргьорит още ли живее в Монпарнас?
Грета кимна внимателно:
— Да.
— В такъв случай имаме време за по едно питие. Движението през реката е убийствено… най-добре да изчакаме половин час.
— Сигурна съм, че щеше да измислиш също толкова правдоподобно извинение, ако ти бях казала, че живее от тази страна на реката.
Флойд се усмихна и затегли куфара нагоре по стълбите.
— Ще го приема за положителен отговор. Какво си натъпкала в това чудо?
— Чаршафи. Никой не е живял в стаята за гости на леля от години, не и откакто аз се изнесох.
— Винаги можеш да отседнеш в моя апартамент.
Токчетата на Грета затракаха по каменните стъпала.
— И ще изхвърлиш Кюстин от стаята му, такава ли е идеята? Отнасяш се с горкия човек като със слуга.
— Не съм го чувал да се оплаква.
Грета бутна двойната врата на кафенето и за момент спря на прага, сякаш изчакваше да я снимат. Вътрешността бе задимена и изпълнена с огледала. Таванът бе богато изрисуван: миниатюрна версия на Сикстинската капела. Един от келнерите се обърна към тях с празно изражение на отказ върху лицето, след което поклати глава само веднъж.
Флойд се настани на най-близката маса:
— Два портокалови ликьора, мосю — каза на френски. — И не се тревожете, няма да останем дълго.
Келнерът измърмори нещо и им обърна гръб. Грета седна срещу него, свали си шапката и ръкавиците и ги остави на поцинкованата маса пред себе си. После хвърли угарката от цигарето си в пепелника и затвори очи с неимоверно търпение или смъртна умора. В светлината на кафенето той най-после си даде сметка, че на очите й нямаше грим и че просто изглежда ужасно изтощена.
— Съжалявам, Флойд — каза тя. — Не съм в особено добро настроение, както вероятно си забелязал.
Той посочи с пръст едната страна на носа си:
— Отново инстинктът ми на детектив. Никога не ме подвежда.
— Но не ти е натрупал състояние, нали?
— Все още очаквам почукването на вратата.
Навярно беше доловила нещо в гласа му: някаква цепнатина, от която извираше надежда или очакване. Тя изучи внимателно лицето му, плъзна ръка в чантичката си и извади друга цигара.
— Не се връщам за постоянно, Флойд. Когато ти казах, че напускам Париж, наистина го мислех.
Келнерът им донесе ликьорите, стоварвайки чашата на Флойд като слаб шахматист, признаващ загубата си.
— И за момент не съм допускал, че нещо се е променило — отговори Флойд. — В писмото ти пише, че се връщаш, за да посетиш леля си, докато е болна.
— Докато не умре — поправи го Грета, палейки цигарата.
Келнерът все още кръжеше над тях. Флойд бръкна в джоба на ризата си за банкнота, откри нещо, което му заприлича на пари и го извади на масата. Беше фотографията на Сюзан Уайт на конните надбягвания. Приземи се с лицето нагоре точно пред Грета.
Тя дръпна веднъж от цигарето.
— Новата ти приятелка, Флойд? Много е красива, поне това й признавам.
Флойд мушна фотографията обратно в джоба си и плати на келнера.