— Изумена съм, че не си го изхвърлил като непотребен боклук — каза тя.
— По-вероятно бих го рециклирал заради материята — отговори Тунгуска. — Но както казах, совалката беше просто застраховка.
— Винаги е от полза — съгласи се Флойд.
Двете ракети вече бяха на местата си: издължени, гладки, приличащи на акули, прегърнали корпуса и прикрепени към него с помощта на допълнителни манипулатори.
— Ще свършат ли работата? Сигурен ли си? — попита настоятелно Оже.
— Ще се въздържа от категорични твърдения след последното фиаско. Но да, изпитвам известна увереност в ползата от тях.
— А совалката?
— Ще издържи.
— Да тръгваме тогава.
Тунгуска ги придружи на борда. Корабът вече трептеше от сдържана енергия преди старта. Миришеше на чисто, като току-що разопакован подарък.
— Горивните цистерни са напълнени догоре — каза Тунгуска, посочвайки контролния терминал. — Наложи се да източим малко водород от охладителните ни системи, но едва ли ще усетим липсата му.
— Благодаря, Тунгуска — каза Оже.
— Ако мога да направя още нещо…
— Направи повече от достатъчно. Ти и Касандра… всички вие. Благодарна съм ви.
— Същото мога да кажа и аз — намеси се Флойд.
— Всички носим колективна отговорност за престъплението на Ниагара — отговори Тунгуска.
— Да се надяваме тогава, че няма да му се удаде шанс да го извърши.
— Можеш ли да ни простиш, Оже?
Тя обмисли думите му за момент.
— Мисля, че всички имаме нужда от малко снизхождение, нали?
— Някои повече от други.
Тя взе голямата му ръка.
— Зная какво правя. Флойд — също. Не ни чакай прекалено дълго. В секундата, в която подкарате блийд-двигателя, се измъквайте оттук.
— Ще те чакам от другата страна — каза Тунгуска. Той стисна ръцете й. — Междувременно, успех. Предай поздравите ми на Ниагара. Иска ми се да можех да му изкажа почитанията си лично.
— Ще се погрижа да ги получи.
Заминаването им протече нормално. След почти час полет Оже се обърна към Флойд и каза:
— Трябва да обсъдим нещо.
— Не може ли да почака, докато се разправим с Ниагара?
— След това може и да нямаме достатъчно време. — Сценарият… думите, които бе подготвила в главата си… бяха заседнали в гърлото й. Успя да произнесе единствено: — Какво ще правиш сега?
Той я погледна така, сякаш току-що му бяха задали най-нелепия въпрос на света:
— Сега?
— С остатъка от живота си. След като знаеш… всичко. След като вече няма да можеш да си поемеш дъх, без да знаеш, че нищо около теб не е такова, каквото изглежда.
— Предполагам, че ще правя като всички останали: ще продължа да живея и ще забравя за големите въпроси.
— Това не е кой знае какъв отговор.
— Но е истината. Все още имам нужда от риза на гърба си. Трябва да се храня и да се грижа сметката за електричество винаги да е платена. Над главата ми трябва да има покрив, без значение какво има отвъд небето. Но това не означава, че нямам и някои лични планове.
— Искаш ли да ги споделиш?
— Първото ми задължение е Кюстин — отговори Флойд. — Все още не съм разкарал полицията от гърба му. Което означава, че ще се наложи да се оправям с Майол и вероятно да открия начин да умилостивя инспектор Белиар. В тунела на „Кардинал Льомоан“ има поне едно военно бебе. Майол обаче със сигурност ще поиска някое живо, преди да успее да направи каквото и да е за мен. Няма как да разбера, преди да съм се чул с него по телефона.
— Това едва ли ще ти отнеме чак толкова дълго време.
— Е, разбира се, плановете ми не се изчерпват дотам. След това тръгвам по петите на другите риби… които и да са те.
— Другите риби? Като брата на Калискан?
— Ако е тук, ще го открия. А като го открия, ще го накарам да проговори.
— Говорим за опасни хора, Флойд.
— Зная.
— Организирани и готови да убиват, за да защитят тайните си. Не изпитват угризения да убият три милиарда души и няма да си изгубят съня заради един изчезнал детектив.
— Тогава вероятно дори няма да ме забележат. Плюс това Кюстин ще ми помага. Може би и Майол, стига да успея да го вразумя. С малко късмет и сплотеност може и да успеем да променим нещо.
— Вече промени много — каза тя. — Ако не беше взел Бланшар на сериозно, всичко постигнато от Сюзан щеше да е загубено. Така и нямаше да разберем за плановете на Ниагара.