— Можехме да загазим далеч повече, отколкото очаквах — каза Тунгуска със спокойния си безметежен глас. — Напълно е възможно въпросът просто да опираше до това, че ще попаднем в капан от вътрешната страна. Нямаме никаква представа какво ще се случи, когато тази черупка бъде запечатана.
— Не те разбирам — каза Оже. С помощта на Касандра беше успяла да си създаде стол непосредствено до Тунгуска. — Щяхме да попаднем в капан, да. Лоша работа, но не и най-неприятното нещо на света. Отвън щяха да останат хора, които знаят за бедата, в която сме попаднали и които биха направили всичко възможно да ни измъкнат…
Вече бяха свободни и й бе лесно да говори с неангажиращ тон за подобен сценарий, без значение колко отчайваща й се бе струвала ситуацията доскоро.
— Има още нещо — отвърна внимателно Тунгуска. — АГС обектът навлиза в състояние, което не сме виждали досега, или поне състояние, за чиято начална фаза нямаме достатъчно данни.
— Отново — каза тя, — не те раз…
— През последните двадесет и три години е съществувала връзка между материята във вътрешността на АГС-а и пространство-времето в нашата вселена. Говоря за хипермрежовата връзка, разбира се. Известно ни е, че е била активирана — или включена на пълна мощност след известен латентен период — по време на окупацията на Фобос. Дотогава светът на Флойд е бил замръзнал в определен миг от времето, благодарение на моменталната квантова снимка. Предполага се, че отварянето на връзката е накарало времето в сферата отново да започне да тече напред. Двадесет и три години в нашия свят, двадесет и три години в този на Флойд.
— Да — произнесе бавно тя. — Поне дотук ми е ясно.
— Само че сега хипермрежовата връзка е прекъсната. Не просто приведена в латентно състояние, както в случая с повторната окупация на Фобос до откриването на портала преди две години, а напълно унищожена. Вече не засичаме портален механизъм в орбита около Марс.
— Но нали след това посетихме вътрешността на АГС-а? — попита Оже. — Видяхме 32. Видяхме, че не е замръзнала във времето.
Тунгуска я погледна с безкрайна доброжелателност и съпричастие в очите зад тежките си клепачи.
— Само че това беше преди раната да се затвори — обясни бавно той. — Сега нямаме представа какво ще последва за 32. Събитията може би ще продължат да се развиват с нормални темпове… или материята във вътрешността на сферата ще претърпи фазова промяна обратно до замръзналото състояние, в което е прекарала повече от триста години.
— Не — каза тя. — Невъзможно е, защото… — Ала още докато говореше, откри, че не успява да измисли нито едно приемливо възражение. Тунгуска можеше да е прав, но също така можеше и да греши. Просто не познаваха достатъчно добре механизма зад АГС обектите, за да преценят със сигурност.
— Съжалявам — каза той. — Реших, че трябва да спомена тази вероятност, без значение колко несигурна може да се окаже.
— Но ако е така — произнесе тя, — значи съм осъдила…
Той постави огромните си ръце върху нейните:
— Не си осъдила никого на нищо. Дори светът отново да замръзне, нищо в сферата няма да бъде изгубено. Три милиарда животи просто ще останат неподвижни между два удара на сърцето си, както се е случило в момента на моменталната снимка. Няма да почувстват каквото и да било. Ще бъде дори по-хубаво от сън. И може би някой ден ще се случи нещо, което ще позволи на сърцата им да отброят следващия удар. Светът отново ще се пробуди. Можем единствено да се надяваме, че когато това стане, по-мъдри хора от нас ще вземат нещата в свои ръце и ще поведат 32 към правилната й участ. — Той я потупа по ръката. — Но може би няма да се случи нищо подобно. Може би светът няма да замръзне и веднъж пробудени, обитателите му ще продължат напред, независимо от онова, което ще се случи.
— Е, един ден ще разберем, нали? На хората на Флойд няма да им трябва много, докато отворят очите си. Трябва да са видели какво е причинила раната на небето им. Ако обмислят добре този факт, рано или късно някой ще стигне до правилните заключения.