— И тогава те ще чукат на вратата, за да ги пуснат, вместо обратното.
— Или изобщо няма да почукат — отвърна Оже. — Птичетата почукват ли на майка си да ги пусне от яйцето?
— Признавам, че никога не съм виждал — каза Тунгуска.
— Яйце? Или птица?
— И двете. Но разбирам накъде биеш. Ще бъде особено неразумно да подценяваме способностите на хората от 32. В крайна сметка културите ни имат общ корен.
— Бедните, нищо неподозиращи глупци — произнесе Оже.
Малко по-късно достигнаха изходния портал. Автоматичната станция ги уведоми, че с пространството на Политите е осъществена връзка в реално време.
— Мория Скелсгард е — каза Тунгуска. — Да я включа ли?
— Да, моля — отговори Оже.
Качеството на трансмисията беше лошо: маршрутизирането на сигнала през множество портали поначало бе трудно, а в този случай беше на границите на възможното, като се вземеше предвид хаосът в района на Слънчевата система. Образът на Скелсгард не спираше да трепери, а понякога дори изчезваше напълно.
— Ще бъда кратка — каза тя. — Откъм нашия край държим нещата на косъм и молитви. Техниците на слашърите са добри, но не могат да правят чудеса. Ако връзката прекъсне, просто ще трябва да се видим лично, когато се върнете у дома. Междувременно всички са много горди с теб. Научих и за Флойд. Съжалявам, че нещата трябваше да приключат така за вас.
— Всичко е наред — отговори Оже.
— По тона ти не си личи.
— Е, добре, съсипана съм. Никога не съм обичала сбогуванията, при каквито и да е обстоятелства. Защо, по дяволите, ми трябваше да го харесвам, Мория? Защо не се оказа просто поредният никаквец, от който да се отърва?
— Защото така е устроена вселената, сладурано. По-добре свиквай, докато е време, защото ще бъде наоколо още няколко пъти по Хъбъл.
Оже се разсмя, въпреки че не й беше до веселие.
— Точно от каквото се нуждаех. Рамо, на което да поплача.
Гласът на Скелсгард стана сериозен.
— Виж, главното е, че двамата сте в безопасност. Като се вземат предвид вероятностите от последните няколко дни, бих казала, че резултатът е впечатляващ.
— Предполагам, че си права. — Мислите й отново се завърнаха към размислите на Тунгуска за квантовото състояние на АГС-а, но в този момент предпочиташе да забрави за това. — Както и да е, радвам се да науча, че и ти си добре. Хубаво е, че си се добрала цяла до другия край. Как са нещата у дома?
— На кантар.
— Ще ми трябват по-точни спецификации. По-зле или по-добре?
— Мисля, че може би говорим за подобрение, горе-долу с ширината на изрезка от нокът от крака на Планк. Типовете, начело и от двете страни на барикадите, стигнаха до… е, засега ще се въздържа да го нарека примирие. По-скоро ограничаване размера на враждебните действия. Става, нали? И, разбира се, някои от нас вече успяха да загърбят различията, иначе двете нямаше да водим този разговор на далечно разстояние.
— Ами Земята?
— От Плетеницата обуздаха ядрената атака. Мястото ще грее с мека топлина в мрака през следващите няколко столетия, но трябва да са останали поне някакви руини, които да си струва да поразровиш.
— Май ще трябва да приемем онова, което ни предлагат и да сме доволни, че не се е стигнало до по-лошо. Когато всичко това приключи, пак ще ми се наложи да подложа канче за подаянията на финансовите комисии.
— Всъщност Оже, това е една от причините, поради които те потърсих. — Неизменното намръщено изражение на Скелсгард се смекчи с една десета. — Имам новини за теб. Все още не сме сигурни как да ги тълкуваме, но лично аз имам известни подозрения. Няма смисъл да ти напомням, че по-предварителна информация от тази няма да намериш.
— Казвай — отвърна Оже.
— Нали знаеш приказката „всяко зло за добро“? — Тя почака за някаква реакция от страна на Оже, чието лице остана безизразно. — Е, няма значение. Работата е там, че всички сме крайно разстроени от загубата на портала на Фобос. Прегледах цифрите, въоръжена с известно количество слашърско познание, и определено изглежда, че сме успели да отрежем точно тази хипермрежова връзка.
— Не бива да се отказваме — отсече твърдо Оже. — Не бива да спираме да правим опити да я подновим. 32 е прекалено ценна за нас, за да я изоставим.
— И никой няма намерение да го прави. Поне докато в основната теория все още има толкова много вратички. Но засега това едва ли ще бъде основният ни приоритет.