Отговори Софи.
— Обажда се Флойд — каза той. — Дано не е твърде късно. Грета там ли е?
— Само секунда.
— Чакай — произнесе той, преди да се е отдалечила от слушалката. — Маргьорит още ли е…?
— Още е жива, да.
— Благодаря.
— Ще извикам Грета. Горе е.
Той зачака, като барабанеше с пръсти по стъклото на кабината. Не се бяха разделили по най-добрия начин. Как ли щеше да приеме завръщането му сега, след толкова дълго отсъствие?
Някой вдигна слушалката.
— Флойд?
— Грета?
— Аз съм. Къде си?
— Някъде в Париж. Не съм много сигурен. Опитвам се да се ориентирам накъде се намира улица „Драгон“.
— Тревожехме се, Флойд. Къде се изгуби? Търсихме те цял ден.
Звучеше му по-скоро объркана и загрижена, отколкото ядосана.
— Заминах за известно време — отговори той, като се зачуди какво ли има предвид тя с „цял ден“. Беше отсъствал повече време. — С Оже.
— Къде е тя сега?
— Замина си.
— Замина си, като в…?
— Като в заминаване. Не мисля, че повече ще се виждам с нея.
Тя сякаш се изгуби нанякъде, след което отново взе слушалката.
Този път в гласа й имаше промяна. Някакъв намек за прошка, просто пролука.
— Съжалявам, Флойд.
— Всичко е наред. — Но не беше. Никак даже.
— Флойд, къде си? Мога да изпратя такси…
— Няма проблем. Разходката ще ми се отрази добре. Може ли да мина утре сутринта?
— Да, разбира се. Ще си бъда у дома цяла сутрин.
— Ще намина първи при вас. Искам да видя Маргьорит. Имам нещо за нея.
— Все още си мисли, че ще се появиш с ягоди.
— Ще се видим утре.
— Флойд… преди да затвориш. Все още съм сериозна за Америка. Имаше достатъчно време, нали? Време да помислиш. И след като вече нищо няма да ти отвлича вниманието…
— Права си — каза той. — Имах време да помисля. И според мен си права. Америка ще ти се отрази добре.
— Означава ли това, че си взел решение?
— Донякъде — отвърна той.
Окачи слушалката и излезе от будката. Внезапно мъглата се вдигна леко, но достатъчно, че да му предложи по-добър изглед към улицата, на която се намираше. Нещо успя да раздвижи паметта му. Все пак знаеше къде се намира, в известен смисъл. През цялото време беше крачил в правилната посока.
Флойд бръкна в джоба си. Кесията с ягодите още беше там, като нещо отдалечен сън, който нямаше място в този свят. Малката ампула с УВ също беше там.
Помисли за Грета, за това как щеше да се качи на самолета и да започне нов живот. Нещо далеч по-светло и по-просторно в сравнение с онова, което той можеше да й предложи в Париж. Далеч по-светло и по-просторно, дори ако решеше да замине за Америка с нея. А после си помисли как би останала тук, от любов, помагайки на Маргьорит да се възстанови от болестта, докато в същото време другият живот й се изплъзваше все повече и повече.
Извади ампулата и я пусна на паважа.
Смачка я с крак и после се изгуби в мъглата.
Благодарности и допълнителни източници
Известен брой книги се оказаха безценни за написването на този роман. В търсенето си на правдоподобен „възможен“ сценарий на събитията от месец май 1940 г. съм задължен на отличната The Fall of France от Джулиан Джаксън (Ofxord University Press, 2003) за предположението, че офанзивата през Ардените е можела съвсем лесно да се превърне в провал, стига Съюзниците да са успеели да оценят уязвимостта на напредващите части и да са вземели решителни мерки в точния момент.
За основна информация по парижките въпроси ми бяха особено полезни Seven Ages of Paris на Алистър Хорн (Macmillan, 2002) и The Flaneur на Едмънд Уайт (Bloomsbury, 2001). Версиите на града, представени в книгата обаче, са грубо базирани на действителността. Романите за Мегре на Жорж Сименон също ми предоставиха подтик да развихря въображението си. Приеми искрените ми уважения, Жул.
Търсенето на гравитационна радиация от космически източници продължава и до ден-днешен, като очакванията са всеки момент да бъде постигнат успех. За изключително и увлекателно четиво по този пленителен и спорен въпрос, от пионерските изследвания на Джоузеф Вебер (споменат от Мория Скелсгард) през 60-те години на XX век до последните ултрачувствителни уреди — например базираната в Лайден програма GRAIL17, която понастоящем се развива само на няколко километра от мястото, където пиша тези думи, — препоръчвам Einstein s Unfinished Symphony от Марша Бартузяк (National Academy’s Press, 2000). Всъщност един от учениците на Вебер е покойният Робърт Форуърд, който успя да си създаде име на писател фантаст и чиито книги съдържат голямо количество размисли за гравитацията и екзотичната физика.
17
От Gravity Recovery and Interior Laboratory (англ.) — Лаборатория за гравитометрични възстановки и определяне на вътрешния строеж; част от програмата „Откритие“ на НАСА. Космическият проект стартира през 2011 г. и цели измерване с висока разделителна способност на лунното гравитационно поле — Бел.прев.