— И много мъртва. Това също можеш да й признаеш.
— Съжалявам. Какво…
— Новият ни случай — отговори той. — Жената на снимката се е хвърлила от балкон на петия етаж в тринадесети район. Случило се е преди няколко седмици. Била е американка. Общо взето това е всичко, което хората са знаели за нея.
— Отворен и приключен случай?
— Може би — отговори Флойд, сръбвайки от ликьора. — И не, нямам, ако трябва да бъдем напълно откровени.
— Нямаш какво?
— Нова приятелка. Не съм излизал с никоя откакто ти напусна. Питай Кюстин. Той ще се закълне в думите ми.
— Казах ти, че няма да се върна. Нямаше нужда да правиш обет за безбрачие заради мен.
— Само че се върна.
— Няма да е задълго. Съмнявам се, че следващата седмица по това време все още ще бъда в Париж.
Флойд се загледа през запотения прозорец на кафенето към множеството на перона отпред, откъдето един влак тъкмо потегляше в нощта. Даде си сметка, че съвсем скоро щеше да изпраща и Грета с някой от тези влакове и вероятно никога повече нямаше да я види, ако не се брояха онези ретуширани снимки по музикалните списания.
Двамата довършиха питиетата си в мълчание и излязоха от „Синия влак“, след което тръгнаха под железния купол на гарата. Станцията вече беше почти напълно празна с изключение на неколцината скитници, чакащи да хванат последния влак. Флойд насочи Грета по посока на изхода за улицата, откъдето беше минал на идване. Докато го приближаваха, до ушите им достигнаха викове: ядосани и предизвикателни.
— Флойд, какво става? — попита тя.
— Изчакай тук.
Ала тя така или иначе тръгна след него. В мига, в който заобиколиха ъгъла, се изправиха пред картина, съставена от светлосенки, като филмова фотография. Под една улична лампа стояха трима мъже без шапки, застанали в агресивни пози. До един носеха нови черни дрехи, с крачоли, напъхани в излъсканите им ботуши. Седнал на земята, притиснат в кръга от светлина на лампата и с гръб към стълба, бе младежът, който по-рано бе тикнал памфлета в ръцете му. Лицето му бе потънало в кръв, а очилата му бяха стъпкани и строшени на тротоара.
Младежът разпозна Флойд и за миг на лицето му се изписа подобие на надежда:
— Мосю… моля, помогнете ми.
Един от побойниците се изсмя и го изрита в гърдите.
Младежът се преви на две и болезнено се закашля само веднъж. Един от другите главорези се отдалечи от светлината на лампата, позволявайки на сенките да се плъзнат през лицето му. Имаше силно изострени скули, а късата му светла коса бе напомадена и ниско обръсната встрани и по тила.
— Гледай си пътя — каза той и нещо проблесна в ръката му.
Грета стисна ръката на Флойд:
— Трябва да направим нещо.
— Прекалено е опасно — произнесе Флойд, като се отдръпна.
— Ще го убият.
— Просто ще му дадат урок. Ако имаха сериозни намерения, вече щяха да са го убили.
Младежът с памфлетите понечи да каже нещо, ала думите му бяха прекъснати от поредния добре премерен ритник в гръдния кош. Горната част на тялото му се отпусна на тротоара с тежък стон. Флойд отново пристъпи напред, пожелавайки си да имаше оръжие подръка. Вторият главорез размаха ножа си към тях и поклати глава съвсем бавно.
— Казах да си гледаш пътя, дебелако.
Флойд се обърна, чувствайки как бузите му пламват от срам. Забързано отведе Грета надалеч от разиграващата се сцена към другата част от гарата, където знаеше, че също има изход. Тя отново стисна ръката му, сякаш беше неделен следобед и двамата се разхождаха в градината на Тюйлери.
— Всичко е наред — каза тя. — Постъпи правилно.
— Не направих нищо.
— Нищо беше правилната постъпка. Щяха да те разпорят. Само се моля да оставят онзи мъж на мира.
— Вината си е негова — каза Флойд. — Да раздава листовки по този начин… не е бивало да го прави.
— Какво точно агитираше?
— Нямам представа, изхвърлих памфлета преди да те видя.
Достигнаха матиса, скрит в една от задните улички. Под чистачката му имаше подпъхнат друг памфлет. Флойд го извади, притисна го към предното стъкло и го разгледа внимателно под умиращата светлина на натриевата лампа. Този беше отпечатан на по-хубава хартия в сравнение с листовките на младежа и имаше снимка на Шателие — загладен красавец във военна униформа. Текстът подканяше приятелите и съюзниците на президента да усилят подкрепата си за него, преди да са се поддали на зле завоалираните нападки от страна на малцинствата, в това число евреи, чернокожи, хомосексуалисти и цигани.