Изкуствено създаденият вирус амузика е плод на въображението ми, но заболяването „амузика“ за съжаление е съвсем истинско и е музикалният аналог на поразяващото езиковите центрове състояние афазия. Пациентите с амузика по правило губят способността си да създават и разбират музика. Прочетох за тази болест в невероятно интересната книга Toskanini’s Fumble от Харолд Л. Клоуанс (Headline, 1990). Подобно на учебните примери, представени от Оливър Сакс, медицинските истории на Клоуанс често пъти звучат по-научнофантастично от всяка истинска НФ и са поне толкова пристрастяващи, колкото сборник с разкази.
Забележително четивната The Code Book от Саймън Сингх (Fourth Estate, 2000) ми предостави полезен поглед върху историята и работата на машините „Енигма“.
За по-обща информация относно музиката от епохата на Флойд (която не е точно същата като музиката от 50-те години на нашия XX век) разчитах на Jazz: The Ultimate Guide от Роналд Аткинс (Carlton, 1996), както и на великолепните пет допълнителни компактдиска към Jazz: The Story of America’s Music от Кен Бърнс (Sony, 2000). Поредицата от компактдискове на „Житан“, „Джаз в Париж“, също се оказа много полезна.
За неоценимите дискусии и отговорите на глупавите ми въпроси съм задължен на Тони Балантайн, Барбара Бела, Бърнд Хендел, Питър Холо и Кристофър Прийст. Излишно е да напомням, че за всички допуснати грешки съм отговорен единствено аз и никой друг.